Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 234

— Да. Спомняте си го, предполагам. Той казва, че вие сте написали писмото.

— Тъй ли? — Глория Райли не би излъгала. Всеки друг да, но не и Глория. Толкова й беше предана! Открай време й беше истинска приятелка. Мис Трикси опита да се добере до спомените в мрачината. Може пък и тя да бе написала писмото. Какви ли не неща ставаха, които вече изобщо не можеше да си припомни. — Сигурно съм аз. Ами да. Както сами казахте, май че аз го написах това писмо. А и вие, хора, си го заслужавахте. През последните няколко години направо ме побъркахте! Нито пенсия! Нито шунка! Нищо! Едно ще ви кажа: дано изгубите всичко, което притежавате!

— Ти ли си го написала?! — развилня се мисис Ливай. — След всичко, което направих за тебе! Да приютим змия в собствената си пазва! Хващай си партакешите и се омитай от „Панталони Ливай“, изменнице! Искаш да бъдеш изхвърлена ли? Така да бъде!

Мис Трикси се усмихна. Тая досадница се вълнуваше, и още как! Глория открай време й беше приятелка. Сега досадницата щеше да отиде в приют. Е, може би. Но в момента тя се приближаваше, а морскосините й нокти се бяха насочили към нея като ноктите на хищна птица. Мис Трикси започна да пищи.

— Остави я на мира — обърна се към жена си мистър Ливай. — Брей, брей… Как ли само ще се захласнат Сузън и Сандра, като научат за това! Майка им подлага на такива мъчения една възрастна женица, че внезапно децата са изправени пред опасността да останат без размъкнатите си жилетки и полите панталони.

— Така значи! Мене обвиняваш! — беснееше мисис Ливай. — Значи аз наврях хартията в машината! Значи аз съм й помагала да го натрака!

— Написахте писмото, за да си върнете на „Панталони Ливай“ за това, че не ви пенсионират, нали?

— Да, да — едва чуто промърмори мис Трикси.

— Като помисля само какви надежди ти възлагах! — изсъска срещу нея мисис Ливай. — Давай зъбите!

Съпругът й блокира настъплението към устата на мис Трикси.

— Млък! — озъби се старицата и белите й бивни до един проблеснаха. — Не ме оставяте на спокойствие дори в собственото ми жилище!

— Ако не беше глупавият ти, вятърничав „проект“, тази жена от години вече щеше да е пенсионерка — обърна се към жена си мистър Ливай. — И след като през цялото това време предричаше какво ще стане, оказва се, че точно ти едва-що не прати по дяволите „Панталони Ливай“.

— Разбирам. Нея не я виниш. Виниш жената с устои, жената с идеали! И крадец да се намъкне в „Панталони Ливай“, пак аз ще съм виновна. Трябва да се лекуваш, Гюс. Просто трябва.

— Да, сигурно. И то точно при доктора на Лени.

— Чудесно, Гюс.

— Млък!

— Но ти си тази, която ще му се обади — отсече мистър Ливай. — Искам да го накараш да удостовери, че мис Трикси е със старческо слабоумие, че е нетрудоспособна, както и да изясни мотивацията за написването на писмото.

— Това си е твоя работа! — ядоса се мисис Ливай. — Ти ще му се обадиш!

— Сузън и Сандра не биха желали да узнаят за малката грешчица на майка си…

— И изнудваш, а?

— Научил съм това-онова от тебе. В края на краищата не сме женени от вчера… — Мистър Ливай наблюдаваше как гневът и безпокойството танцуват по лицето на жена му. За първи път тя просто нямаше какво да каже. — Децата не биха желали да узнаят каква глупачка е скъпата им майчица. А сега започвай да обмисляш как да замъкнеш мис Трикси у доктора на Лени. При нейните признания и при експертиза от който и да било лекар Ейбълман няма кой знае какви изгледи с това дело. Ще трябва просто да я завлечеш в някоя съдебна зала и да оставиш съдията сам да я погледне.