Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 230

— Мистър Райли, този човек възнамерява да ни съди за петстотин хиляди долара. А това е в състояние да ме разори.

— Ужас! — възкликна мисис Райли. — Игнациус, виж само какво си му надробил на клетия човечец!

Игнациус беше на път да обсъди темата за благоразумното си поведение в „Панталони Ливай“, когато телефонът иззвъня.

— Ало? — обади се мисис Райли. — Аз съм майка му. Е, че как, трезва съм, разбира се! — Тя изгледа Игнациус свирепо. — Той? Тъй ли? О, не! — Под втренчения й поглед синът й започна да почесва ръцете си една о друга. — Добре, господине, ще си получите всичките неща, само не и обецата. Нея пилето я взело. Добре. Че как да не запомня какво ми казвате? Аз не съм пияна!

Мисис Райли затръшна слушалката и се обърна към сина си.

— Оня с кренвиршите беше. Уволнен си!

— Хвала тебе, боже! — въздъхна Игнациус. — Безпокоях се, че едва ли ще съм в състояние повече да търпя количката му.

— А какви си му ги наговорил за мене, момче? Че съм пияница ли си му казал?

— Не, разбира се. Какъв абсурд! Не разисквам деянията ти пред хората. Но без съмнение той ще да е разговарял с теб преди, когато си била под въздействието на алкохола. А откъде да зная, може и на среща да си ходила с него — на някоя пиянска веселба в хотдогови boites.

— Даже кренвирши по улиците не те бива да продаваш! И колко гневен беше човекът. Вика, че си му създал повече главоболия от който и да било друг продавач!

— Той доста активно възненавиди моя светоглед.

— Да мълчиш, че пак ще те зашлевя, чу ли?! — кресна мисис Райли. — А сега казвай истината на мистър Ливай!

Какво плачевно семейно обкръжение, рече си мистър Ливай. Тази жена действително се държеше като същински диктатор със сина си.

— Че какво пък, аз истината казвам — рече Игнациус.

— Дайте ми да видя писмото, мистър Ливай.

— Не й го показвайте. Тя, бих казал, чете ужасно. Сетне дни наред ще е като зашеметена.

Мисис Райли цапардоса с чантата си Игнациус по главата.

— Да не си посмяла повече!

— Не го удряйте — обади се мистър Ливай. Главата на кукуто и без това бе бинтована, а и от всяко насилие вън от боксовия ринг на него му призляваше. Тоя Райли си беше направо за окайване. Майката се мъкнеше с някакъв старец, пиеше и искаше синът й да се разкара, за да не й пречи. Вече беше регистрирана и в полицията. Онова куче навярно е било единствената радост в живота на изкукалия. Макар и посвоему, Райли бе проявил голям интерес към „Панталони Ливай“. Сега мистър Ливай съжаляваше, че го беше уволнил. Кукуто се е гордеел с работата си в компанията. — Чисто и просто го оставете на мира, мисис Райли. Ще изясним всичко до най-малката подробност.

— Помогнете ми, сър! — изхлипа Игнациус и театрално сграбчи реверите на спортното сако. — Единствено Фортуна знае какво ще стори тази жена с мен! А аз съм твърде добре запознат с нечестивите и деяния. Това налага да бъда премахнат. Впрочем идвало ли ви е наум да поговорите с онази Трикси? Тя знае далеч повече, отколкото подозирате.