Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 228

— Клод само ме ухажва — отбранително отвърна Мисис Райли.

— Какво?! — прогърмя Игнациус. — Нима се опитваш да ми кажеш, че си позволявала на някакъв си старец да те опипва с лапите си от главата до петите?!

— Клод е порядъчен човек. Ръката ми е държал няколко пъти, нищо друго не е правил.

Синьо-жълтеникавите очи се кръстосаха от яд. Лапите затиснаха ушите така, че да не могат да чуват каквото и да било повече.

— Един господ знае какви неназовими желания храни този човек! Моля те, не ми казвай цялата истина. Тя окончателно ще ме съсипе!

— Млъкнете! — изкрещя иззад кепенците си мис Ани. — Времето ви в тоз квартал е преброено!

— Клод не е умен, но е благ човек. Държи се добре със семейството си и това е най-важното. Санта вика, че обичал комунисите, защото бил самотен. Няма си нищо друго, с което да се занимава. Ако ето сега, в тая минутка, ми предложеше да се оженим, щях да кажа: „Добре, Клод.“ Да, Игнациус, така щях да кажа. Хич нямаше да се замисля. И аз имам право някой да се държи добре с мене, преди да си умра. И аз имам право да живея така, че да не се тревожа откъде ще дойде следващият долар. Когато отидохме с Клод да ти вземем дрехите от старшата сестра и тя ни даде портфейла ти с почти трийсет долара в него, това преля чашата на търпението. Не стигат всичките ти щуротии, ами и пари от майчицата си да криеш…

— Тези пари ми бяха нужни за известна цел.

— А за каква? Да се събираш с мръсни жени, тъй ли? — Мисис Райли с мъка се надигна от гробчето на Рекс. — Ти не си само луд, Игнациус! Ти си и подъл!

— Нима наистина смяташ, че Клод roue желае брак? — смотолеви Игнациус, променяйки темата на разговор. — Ще бъдеш мъкната от един зловонен мотел в друг. И ще свършиш със самоубийство.

— Искам ли, ще се омъжа, момче! Ти не можеш да ме спреш! Вече не можеш!

— Този човек е опасен радикал — мрачно заяви Игнациус. — Един господ знае какви политически и идеологически ужаси се таят в главата му. Той ще те подложи на мъчения или на нещо още по-лошо…

— Дявол да го вземе, ти за кой се мислиш бе, Игнациус, та да ми казваш какво да правя?! — Мисис Райли изгледа втренчено намусения си син. Тя беше отвратена, уморена и напълно дезинтересирана към онова, с което би могъл да й отвърне. — Клод е тъп. Добре. Това ти го признавам. От сутрин до вечер ме тормози с тия комуниси. Добре. Може и нищичко да не отбира от политика. Но мене политиката не ме тревожи. Тревожи ме това, че даже като умирам, няма да има кой да ми каже блага дума. Клод умее да се държи добре с човека, нещо, което ти не можеш направи с цялата си политика и тежки дипломи. След всичките добрини, които съм сторила за тебе, получавам само грубост и насмешки. Искам някой да се държи добре с мене, преди да си умра. Ти се научи на всичко, Игнациус, само не и на това да си човек.

— Не ти е писано да се отнасят добре с теб! — развика се Игнациус. — Ти си една явна мазохистка! Доброто отношение ще те обърка и ще те унищожи!