Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 231

— Така казва и жена ми, но аз никога не съм й вярвал. Та нали мис Трикси е толкова стара, че… Едва ли би могла да направи списък дори на това, което трябва да си купи от бакалницата.

— Стара ли?! — не повярва на ушите си мисис Райли. — Игнациус! Ти ми каза, че Трикси било името на някакво симпатично девойче, дето работело в „Панталони Ливай“. Каза ми, че вие двамата се харесвате! А сега разбирам, че тя е бабичка, която вече не може и да пише! Игнациус!

Всичко бе по-трагично, отколкото мистър Ливай си беше представял. Изкукалият клетник се бе опитал да убеди майката, че си има и приятелка.

— Моля ви — прошепна Игнациус на мистър Ливай, — елате в моята стая. Трябва да ви покажа нещо.

— И думичка не вярвайте на туй, което казва! — провикна се след тях мисис Райли, а синът й вече въвличаше мистър Ливай през прага на вмирисаното помещение.

— Чисто и просто го оставете на мира! — отвърна й доста твърдо мистър Ливай. Тая Райли не даваше на собственото си дете дори да гъкне. Беше зла като жена му. Нищо чудно, че Игнациус Райли беше такава развалина.

Щом вратата се затвори зад гърба им, на мистър Ливай внезапно започна да му се гади. Из стаята витаеше миризмата на стари чаени листенца и тя му напомни за съдчето, с което Леон Ливай никога не се разделяше — леко напукания порцеланов чайник, чието дъно вечно бе покрито с утаили се и преварени чаени листенца. Той отиде до прозореца и понечи да го отвори, но още щом погледна навън, очите му се срещнаха с тези на мис Ани, която втренчено го наблюдаваше иззад прикритието на своите кепенци. Обърна гръб на прозореца и видя, че Райли прелиства някаква папка.

— Ето ги — рече Игнациус. — Това са бележките, които нахвърлях, докато работех във вашата компания. Те ще ви докажат, че аз обичах „Панталони Ливай“ дори повече от собствения си живот, че прекарвах всеки един от часовете, в които не спях, размишлявайки как точно да помогна на вашето предприятие. А и насън често ме навестяваха видения. Призраци от „Панталони Ливай“ прелитаха величаво през спящата ми психика. Аз никога не бих написал писмо като това. Аз обичах „Панталони Ливай“! Ето! Хвърлете едно око, сър.

Мистър Ливай взе папката и там, където Райли сочеше с дебелия си показалец, прочете: „Днес нашата кантора най-сетне бе удостоена с присъствието на своя господар и повелител мистър Г. Ливай. Ако трябва да бъда съвсем искрен, ще споделя, че ми се стори доста нехаен и равнодушен.“ Показалецът прескочи един-два реда. „След време ще узнае той за моята привързаност, за всеотдайността ми към неговата фирма! А личният ми пример от своя страна не е изключено за сетен път да го накара да повярва в «Панталони Ливай».“ Пътепоказателният пръст посочи следващия параграф. „Ла Трикси все още таи дълбоко в себе си това, което знае, доказвайки по този начин, че е дори по-мъдра, отколкото я мислех. Подозирам, че й е известно твърде много и че апатията й е само фасада, зад която се крие ненавистта, която храни към «Панталони Ливай». Значително по-свързано говори, когато става дума за пенсиониране.“