Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 22
Джон Кеннеди Тул
Полицаят Манкузо погледна плимута и видя смачкания покрив и калника с кръгообразните вдлъбнатини, който отстоеше на десетина сантиметра от останалата ламарина. Там, дето някога се бе помещавало задното стъкло на колата, сега беше лепнат картон с надпис СВИНСКО СЪС ЗРЯЛ ФАСУЛ. Като се поспря до гробчето, той прочете избледнелия надпис върху кръста — РЕКС. После се изкачи по изядените тухлени стъпала и дочу иззад затворените кепенци гръмогласно песнопение:
Докато чакаше да му отворят, полицаят Манкузо се зачете в надписа на афиша, залепен върху стъклото на вратата: „Подхлъзването на езика може кораб в морска бездна да натика“. А отдолу медицинска сестра от военноморските сили притискаше пръст към устните си, които с течение на времето бяха станали кафяви.
Някои от обитателите на кварталчето вече бяха наизлезли по верандите си и гледаха и него, и мотоциклета. Щорите от отсрещната стена на улицата бавно се хлъзгаха ту нагоре, ту надолу, опитвайки се да фокусират, което показваше, че полицаят Манкузо има значителна по количество, макар и скрита от погледа му, публика, тъй като присъствието на полицейски мотоциклет в околността беше събитие, особено пък когато водачът му бе с червена брада и по бермуди. Кварталът беше беден, да, но честен. Внезапно почувствал се неловко, Манкузо позвъни отново и зае според разбиранията си изпъната, парадна стойка. Той извърна към публиката средиземноморския си профил, но наблюдателите му успяха да съзрат само дребничката фигурка, чиито шорти висяха като торба при чатала; хилаво тяло, с крака като клечки, които благодарение на официалните жартиери и смъкнатите чак до глезените найлонови чорапи изглеждаха дваж по-голи. Публиката наблюдаваше с любопитство, но не бе дълбоко впечатлена, а някои — тези, които бяха очаквали подобен призрак рано или късно да навести миниатюрната къщурка — дори не проявиха особен интерес.
Полицаят Манкузо бясно заблъска по кепенците.
— Вкъщи са — просъска една жена през кепенците на съседната къщурка. — Мис Райли май че е в кухнята. Я заобиколи отзад. Ти ченге ли си бе, господине?
— Полицай Манкузо. В маскировка! — натъртено отвърна той.
— Така ли? — Настъпи момент на мълчание. — И за кого идеш? За синчето или за майката?
— За майката.
— Е, това е добре, че то с оня няма да се разбереш. Гледа телевизия. Това чуваш ли го? Ще се побъркам! Нервите ми се разсипаха!
Полицаят Манкузо благодари на женския глас и тръгна по усойната пътечка. В задното дворче завари мисис Райли да простира лекьосан и пожълтял чаршаф върху едно въже, прокарано през голите клони на смокиновите дръвчета.
