Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 20

— Ама тука е по-зле, отколкото и във войската! — каза Дарлин на Джоунс, след като Лана вече се бе изнизала навън. — Днеска ли те назначи?

— Да — отвърна Джоунс. — Само дето не ме назначи, а по-скоро ме купи на безценица от разпродажба.

— Поне заплата ще ти дава. А аз съм на комисионна върху изпитото от клиентите. Да не мислиш, че ми е лесно? Я накарай някого да поръча повече от едно от питиетата, дето ги предлагат тука! Чиста водица! Десет, петнайсе долара трябва да изръсят и я ги хване, я не. Не си е работа това, честна дума! Лана дори и шампанското разрежда. Заслужава си да го опиташ! А после все се оплаква, че бизнесът западал. Трябва тя самата да си поръча тук някое питие, та да я видим после. Даже само петима да влязат да изпият по нещо, пак ще натрупа цяло състояние. Водицата не струва бог знае колко!

— Кво отиде да купува? Камшик ли?

— Отде да знам? Тя никога нищо не ми казва, голяма драка е, да знаеш. — Дарлин изискано си издуха нослето. — На мене ми се ще да танцувам нещо екзотично! Редовно си се упражнявам вкъщи. Ако успея да навия Лана да ми разреши нощем да танцувам тук, ще почна да получавам заплата и ще престана да пробутвам водицата на комисиона. Добре, че се сетих! Ами да, тя трябва да ми даде процент и за онова, което двамата изпиха снощи. Бабката доста биричка гаврътна! И не виждам какво толкова се е разфучала Лана. Приятелството си е приятелство, сиренето си е с пари. Оня дебелак и майка му не бяха кой знае колко по-долу от много други, които идват тука. Все си мисля, че Лана се вбеси най-много от идиотската зелена шапка, дето оня си беше надянал на главата. Като говореше, си дърпаше наушника надолу, а като слушаше, го вирваше нагоре. Като влезе Лана, всички викаха по него, а той си беше свалил двата наушника и те стърчаха като криле! Да знаеш само колко смешно беше!

— Викаш, че тоя дебелак се влачел с майка си, а? — попита Джоунс, като в същото време мислено правеше връзката.

— Ахъ. — Дарлин сгъна кърпичката и я пъхна в пазвата си. — Дано не вземат да се мъкнат тука, че здравата ще я загазя! — Гласът на Дарлин потрепваше от тревога. — Слушай, я да посвършим нещо, преди да се е върнала Лана. Само не се хаби да чистиш много-много това бунище. Откакто съм тука, никога не съм го виждала да е чисто. Пък и вечно е такава тъмница, че и да го лъснеш, пак няма да се види. А ако слушаш Лана, ще си кажеш, че тая дупка е най-малкото „Риц“!

Джоунс пусна нов облак дим. През очилата си той така и нищичко не виждаше.

III

Полицаят Манкузо караше с удоволствие мотора си по авеню Сейнт Чарлс. Взел го беше от участъка — огромен и гръмогласен мотоциклет, боядисан в светлосиньо и хромиран, който само при едно докосване на копчето се превръщаше в ротативка, изпускаща искрящи, святкащи, примигващо червени и бели светлинки. Клаксонът — тази страхотна какофония, наподобяваща хор от дванайсетина побеснели риса, бе напълно достатъчен, за да накара подозрителните типове в радиус от една миля да напълнят гащите от страх и съответно да се изпокрият. Любовта, която полицаят Манкузо хранеше към мотоциклета, бе платонически силна.