Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 213

Джон Кеннеди Тул

— Млъквай! — изкрещя мисис Райли, а напудреното й лице се набразди от гняв. — Да не искаш цялото спешно отделение да довтаса? И какво, мислиш, ще си каже мис Ани? Как сега ще погледна хората в очите, а, тъпи и побъркани Игнациус? А и от болницата искат двайсе долара и трябва да им ги дам, преди да те изведа оттук. Шофьорът на линейката не можа ли да те закара в Благотворителната като хората? Не я! Тука, дето се плаща, трябваше да те изтърси! Откъде да ги взема тия двайсе долара? Утре трябва да плащам вноската за тромпета. И на човека за къщата също трябва да му плащам!

— Та това е безчинство! Естествено, че няма да платиш двайсет долара. Това е пладнешки обир! А сега бягай вкъщи, а мен ме остави тук. Съвсем кротичък ще бъда. Може и да се възстановя. На психиката ми точно това й е необходимо за момента. Когато имаш възможност, донеси ми моливи и папка с листове, каквито намериш върху бюрото ми. Трябва да опиша тази травма, докато е прясна в паметта ми. Имаш позволение да влезеш в мойта стая. А сега те моля да ме извиниш, но трябва да си почивам.

— Да си почиваш ли? И да платя още двайсе долара за още един ден? Я ставай от леглото! Обадих се на Клод. Той ей сегичка ще дойде и ще плати парите.

— Клод ли? Кой, за бога, е този Клод?

— Един приятел.

— Какво е станало с теб? — изпъшка Игнациус. — Още сега искам да разбереш едно. На непознат мъж не ще бъде позволено да заплати сметката за престоя ми в болницата. Ще остана тук, докато честни пари не ми откупят свободата!

— Я ставай от леглото! — изкрещя мисис Райли. Тя посегна към пижамата, но тялото на Игнациус се заби в дюшека като метеор. — Ставай, преди да съм ти отпрала тлъстата мутра, ей!

Когато видя, че чантата й се издига към главата му, той седна.

— О, боже мой! Та ти си с обувките си за боулинг! — Игнациус хвърли едно розово синьо-жълтеникаво око надолу, покрай леглото, към провисналия комбинезон и смъкналите се памучни чорапи. — Само ти би сложила обувки за боулинг пред болничната постеля на своето чедо!

Но майка му не откликна на предизвикателството. Тя се бе въоръжила с твърдата решимост, с недосегаемостта, която идва ведно със силния гняв. Очите й бяха стоманени, а устните — присвити и непоколебими.

Всичко вървеше наопаки.

II

Мистър Клайд прегледа сутрешния вестник и уволни Игнациус. Кариерата на голямата маймуна като продавач бе приключена. А защо тоя песоглавец е бил облечен с неговата униформа в извънработно време? Горила като Райли е в състояние да погуби почтеното име, което десет години си градил в търговията. На продавачите на хотдог не гледаха с добро око и без един от тях да вземе да припада пред някакъв там публичен дом.