Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 215

Как е могъл Райли да падне тъй ниско? Като студент той беше ексцентрик, но чак пък толкова… И колко по-коварни щяха да са слуховете, ако се разбереше, че бележката е писана от продавач на хотдог! А Райли като нищо би дошъл в университета с количката, за да продава кренвирши точно пред факултета за обществени науки. Умишлено би превърнал този случай в един огромен цирк. Това щеше да е позорен фарс, в който той, Талк, щеше да бъде клоунът. Остави вестника и чашата и закри лицето си с ръце. Налагаше се да надживее тази бележка. Щеше да отрича всичко.

IV

Мис Ани прегледа сутрешния вестник и стана пурпурночервена. Беше се почудила защо ли е толкова тихо тая заран в дома на семейство Райли. Е, това вече преля чашата на търпението. Сега и на квартала му се лепна лошо име. Повече не можеше да издържа. Тези хора трябваше да бъдат изселени. Тя щеше да накара и съседите да подпишат молбата за пред съда.

V

Полицаят Манкузо отново прегледа вестника. После го разгъна пред гърдите си и светкавицата проблесна. Беше донесъл собственото си фотоапаратче и бе помолил сержанта да го снима на фона на участъковия декор: пред шефското бюро, отвън на стъпалата, до полицейска кола, с една от колежките, която съблюдаваше да не се превишава скоростта в районите на училищата.

Когато му остана само още една поза, полицаят Манкузо реши да комбинира два от основните момента за драматичен финал. И докато колежката, която се правеше на Лана Лий, се качваше на задната седалка в полицейската кола, като гримасничеше и размахваше юмрук за мъст, той се изрепчи пред фотоапаратчето с разгънатия вестник, а лицето му се изкриви в сурова усмивка.

— Е, Анджело, това ли беше? — попита колежката в нетърпението си да стигне до близкото училище, преди да е изтекло времето, в което бе валидно ограничението на скоростта.

— Страшно много ти благодаря, Гладис — отвърна Манкузо. — Дечицата ми искаха още снимки, та да ги показват на приятелчетата си.

— Разбира се — извика Гладис, бързайки да излезе от двора на участъка с чанта, претъпкана от карнетки за глоба. — Имат право да се гордеят с баща си. Драго ми е, че можах да ти услужа, муце. Прииска ли ти се да направиш още снимки — свиркай.

Сержантът изхвърли светкавицата еднодневка в едно боклукчийско кошче и стисна с ръката си като с клещи закачалчестото рамо на Манкузо.

— Сам-самичък ти разби най-активните търговци на порнография из гимназиите в тоя град. — Ръката му се стовари върху плешката на полицая. — Не кой да е, а Манкузо арестува жената, която и най-добрите ни цивилни не успяха да заблудят. Манкузо, както разбирам, е работил тайно върху този случай. Манкузо може и да идентифицира един от нейните агенти. А кой е човекът, който постоянно е излизал по самоинициатива, за да търси типове като ония трите мадами, за да ги арестува? Манкузо, ето кой.