Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 212

— Ти чисто и просто си припаднал бе, глупако!

— А тогава защо съм в бинтове? Ни най-малко не се чувствам добре. Навярно съм увредил някоя жизненоважна част на тялото при падането си на улицата.

— Одраскал си си лекичко главата, това е. Нищо ти няма. Направиха рентгенови снимки.

— Нима са се гаврили с тялото ми, докато съм бил в несвяст? Ти би могла да проявиш мъничко добър вкус и да ги възпреш. Един господ знае къде ли са ме бърникали тези похотливи медицински лица! — Игнациус чак сега установи, че май не само главата и ухото, а и една ерекция го терзаеше още от мига, в който се беше пробудил, и държеше да й се отдели внимание. — Ще имаш ли нещо против да напуснеш за миг кабинката ми, за да направя оглед дали не съм бил малтретиран? Пет минутки ще са напълно достатъчни.

— Слушай, Игнациус. — Мисис Райли стана от стола и сграби яката на клоунската пижама на точици, в която го бяха издокарали. — Няма да хитруваш с мене, че ще ти отпоря мутрата, да знаеш! Анджело всичко ми разказа. Момче с твоето образование да скита с разни странни личности из Квартала, да ходи да търси някаква си нощна блудница в бар! — Мисис Райли наново се разплака. — Чисто и просто късмет сме имали, че не всичко е изписано във вестника. Тогава трябваше да се изселиме от тоя град!

— Именно ти си човекът, който представи на невинната ми същност тази бърлога, именуваща се бар. Всъщност за всичко е виновно онова ужасно женище Мирна! И тя трябва да бъде наказана за злодеянията си.

— Мирна ли? — подсмърчаше мисис Райли. — Та нея дори я няма в тоя град. Наслушах се на налудничавите ти щуротии как тя те била уволнила от „Панталони Ливай“. Такива вече не ми минават! Ти си луд, Игнациус! Нищо, че аз трябва да го кажа — да, мойто собствено дете не е с всичкия си!

— Виждаш ми се доста изтощена. Защо не избуташ някого и не пропълзиш в едно от съседните легълца да си подремнеш? Обади ми се пак след около час.

— Цяла нощ съм била на крак. Когато Анджело ми звънна и ми рече, че си в болницата, едва-що не получих удар! Едва-що не паднах на пода в кухнята, и то право на главата си! Можех черепа ей тъй да си го пръсна и да се отвори! А после се завтекох към стаята, за да се облека, и си навехнах глезена. Едва-що не направих катастрофа, докато карах насам!

— Боже опази от нова катастрофа! — изпъшка Игнациус. — Тогава ще се наложи да започна работа в солниците.

— Дръж, глупако! Анджело каза да ти дам това.

Мисис Райли се наведе и вдигна от земята подпряното на стола томче „Утехата на философията“. След това устреми един от ъглите му към корема на сина си.

— Охоф! — избълбука Игнациус.

— Анджело снощи я намерил в оня бар — остро изрече мисис Райли. — Някой пък на него му я откраднал в тоалетната.

— О, боже мой! Та всичко е било нагласено! — викна Игнациус и гръмко затропа с огромното издание, което държеше в лапите си. — Сега разбирам… Преди доста време ти споменах, че монголоидът Манкузо е нашият мъстител. И ето че сега той нанесе съкрушителния си удар. Колко невинно му заех тази книга! Как само бях измамен! — Той затвори кървясалите си очи и за момент продължи неразбираемо да хленчи нещо. — Прибрана от една пачавра от третия райх, която крие поквареното си лице зад моята собствена книга, зад изходната точка на моя светоглед! О, майко, ако знаеш само как грубо бидох изигран от заговора на тези полухора! Каква ирония — самата книга на Фортуна носи лош късмет! О, Фортуна! О ти, дегенерирала развратнице!