Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 210

— Я виж това, сладур. Ще ли ти се да прекараш тая вечер с нея, а?

Мъжът с меката шапка вдигна очи от побледнялото лице на Игнациус и изгледа жената, книгата, глобуса и тебешира. Той още веднъж се покашля и рече:

— Аз съм полицаят Манкузо. Таен агент. Вие сте арестувана за заговаряне на непознати с цел проституция и за притежание на порнографски материали.

Точно тогава трите членки на злополучното женско спомагателно крило — Фрида, Бети и Лиз, прегазиха настъпателно тълпата и наобиколиха Игнациус.

Тринадесета глава

I

Игнациус отвори очи и съзря нещо бяло, което се носеше над него. Болеше го главата и ухото му пулсираше. След малко синьо-жълтеникавите му очи бавно започнаха да се фокусират и въпреки главоболието си той установи, че гледа към някакъв таван.

— Значи най-после се събуди, а, момче? — прозвуча гласът на майка му някъде наблизо. — Само погледни това! Сега вече наистина сме затрити!

— Къде съм?

— Не започвай да хитруваш с мене, чу ли? Само не започвай, Игнациус. Предупреждавам те. Достатъчно търпях. Стига ми. А как да погледна хората в очите след това?

Игнациус обърна глава и се огледа. Лежеше в някаква килийка, оградена отвсякъде с мрежа. Видя и една сестра, която мина покрай леглото му, от страната на краката.

— О, небеса! Та аз съм в болница! Кой е лекуващият ме лекар? Мога само да се надявам, че си проявила поне малко себеотрицание и си се погрижила да имам на разположение специалист. И свещеник. Повикай го. Сам ще проверя дали е годен. — Игнациус понапръска нервно с малко слюнки чаршафа, покрил като снежен калпак възвишението на корема му. Той докосна челото си и усети, че цялото му главоболие е бинтовано. — О, боже мой! Не се страхувай да споделиш с мен, майко. По болката разбирам, че наистина е смъртоносно.

— Млъкни и погледни това! — едва-що не изкрещя мисис Райли, като запрати вестника в бинтовете на сина си.

— Сестра!

Мисис Райли грабна вестника от лицето му и го зашлеви през мустаците.

— А сега млъквай, ненормалнико, и само го погледни туй вестниче! — Гласът й потреперваше. — Затрити сме!

Под заглавието, което гласеше: БУРЕН ИНЦИДЕНТ НА БЪРБЪН стрийт, Игнациус съзря три снимки, наредени една до друга. На тази отдясно Дарлин, в балната си рокля, държеше какадуто и се усмихваше като начинаеща филмова актриса. На тази отляво Лана Лий закриваше лицето си с ръце, докато се качваше на задната седалка на полицейската кола, вече запълнена от офъканата четина на женското спомагателно крило на Партията за мир. Полицаят Манкузо, в изпокъсан костюм и бомбе със смачкана периферия, нарочно държеше отворена вратата на колата. А на снимката по средата — задръстеният с наркотици негър се хилеше към някаква грамада, наподобяваща мъртва крава, проснала се насред улицата. Игнациус, присвил очи, внимателно разгледа тази снимка.

— Само погледни това! — прогърмя гласът му. — Що за дръвници са фотографите на този вестник? Контурите ми едва-едва се разпознават!

— Ти чети какво пише под снимките, момче! — Мисис Райли забучи пръст във вестника, сякаш пронизваше снимката с ланцет. — Само го прочети, Игнациус. И какво, мислиш, ще си рекат хората на Константинопъл стрийт? Хайде, прочети ми го на глас, момче! Страхотен публичен скандал на улицата, мръсни снимки, нощни блудници. За всичко пише. Чети, момче!