Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 209

— Откъде ли се взе? — питаше Дарлин тълпата. Розовото какаду отново се бе отпуснало върху ръката й, а обецата се поклащаше от клюна му, подобно на златен червей. — Каква премиера! Какво ще правим, Лана?

— Нищо! — отвърна гневно Лана. — Тоя тип да си лежи там, докато не дойдат миячите на улицата. А после само Джоунс да ми падне в ръцете!

— Уау! Та кучият му син със сила се намъкна! Трепахме се, млатихме се, ама льольото твърдо бе решил да се набута в „Нощна веселба“. Па и мене ме фана шубето да не покъсам костунчето, дето си го взела под наем, че ще трябва да шариш и току-виж, „Нощна веселба“ се разорила! Уау!

— Затваряй си премъдрите устенца! Ще взема още сега да дрънна на всичките си аверчета в участъка! Уволнен си! Дарлин, ти също! Знаех си аз, че не бива да те пущам на мойта сцена. И разкарай това проклето пиле от тротоара ми! — Лана се обърна към тълпата: — Абе, хора, и без това сте се събрали тука, що не влезем всички в „Нощна веселба“? Представлението ни е от класа, ей!

— Mira, Лий! — Латиноамериканката пусна малко воня от устата си накъм Лана Лий. — Кой плати двайсе и четри долари за шампанско?

— И ти, тъпа изродке, и ти си уволнена! Хайде, народе, влизайте да си правите кефа с по едно чудесно питие, забъркано от нашите професионалисти по точните ви указания!

Но сбралото се множество проточваше шии към бялата планина, която гръмко хъхреше, и по този начин народът отказваше да се възползва от предложението за „стилно“ прекарване на вечерта.

Лана Лий тъкмо си мислеше да иде до планината, с един шут да я върне в съзнание и да я разкара от тротоара си, когато мъжът с копринения костюм и меката шапка любезно се обърна към нея:

— Бих искал да ползвам телефона ви. Май ще е най-добре да повикам линейка.

Лана изгледа копринения костюм, бомбето, слабите и несигурни очи. Да, безопасния и добряка тя от километри можеше да разпознае. Богат лекар? Адвокат? Може би дори щеше да успее да извлече изгода от малкото фиаско…

— Е, че как — прошепна тя. — Слушайте, да не искате да си пропилеете вечерта с тоя тип, дето се е проснал насред улицата? Нехранимайко някакъв е той. А вие… май малко развлечение ще ви се отрази добре.

Тя заобиколи бялата опрестилчена грамада, която хъхреше и хъркаше като вулкан. Там нейде, в света на сънищата, Игнациус присъстваше на момента, когато треперещата от страх Мирна Минкоф бе изправена пред съда на Добрия вкус и Благоприличието и бе призната за виновна. Предстоеше да бъде прочетена ужасна присъда, присъда, която щеше да гарантира физическото увреждане на нейната персона като възмездие за многобройните й набези. Лана Лий се приближи до мъжа и бръкна някъде из златистото ламе на „комбинезона“ си. Тя приклекна до него и потайно тикна под носа му боециевската снимка, обгърната от дланта й.