Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 207

— Какъв финес! — изфъфли Игнациус. — Само дето аз не съм дошъл тук, за да пия с вас! Махнете се от моята маса! — Той си пое дълбоко въздух през устата. — И отнесете шампанското със себе си!

— Ей, loco, да ти се…

Проклятието й бе заглушено от свирачите, от които се изтръгна стон, наподобяващ омаломощени фанфари. На сцената се появи Лана Лий, облечена в нещо като комбинезон от златисто ламе.

— О, бббоже мой! — заекна Игнациус. Задръстеният с наркотици негър го беше изиграл. Щеше му са да офейка от заведението, но усети, че ще е по-разумно, ако изчака, докато жената свърши и се махне от сцената. Само за един миг той вече плътно се бе надиплил досами подиума. А над главата му собственицата нацистка започна:

— Добре дошли, дами и дженитали!

Началото беше толкова ужасяващо, че Игнациус едва-що не се прекатури през масата.

— Трябва плати мене! — настояваше жената, като завираше главата си под масата, за да открие лицето на клиента.

— Занемей, мръснице! — изсъска Игнациус.

Оркестърът започваше да мъчи някаква четиритактова версия на „Софистицирана жена“. Нацистката крещеше:

— А сега хубавицата девица, мис Харлет О’Хара.

От една от масите някакъв старец изръкопляска вяло, а Игнациус надникна през ръба на сцената и видя, че собственицата си бе отишла. На нейно място там се издигаше някаква стойка, украсена с халки. Какво ли си беше наумила мис О’Хара?

А след това на сцената долетя Дарлин, облечена в бална рокля, зад която се нижеха цели метри найлонов тюл. На главата й се кумеше огромна шапка като от някоя картина, а на ръката й — гигантска птица. Още някой изръкопляска.

— Mira, ти плаща мене сега или cabron.

— Колко патки само имаше на тоя бал, ама аз си запазих честта! — издекламира внимателно Дарлин към птицата.

— О, боже мой! — прогърмя Игнациус, който повече не беше в състояние да остане мълчалив. — Нима тази кретенка е Харлет О’Хара?

Какадуто го забеляза преди Дарлин; тъй като мънистените му оченца бяха взели на фокус обръча, сиреч обецата на Игнациус, още от излизането му на сцената. Когато Игнациус се провикна, то плесна с криле, припърха от ръката на Дарлин към ръба на сцената, като грачеше и подхвръкваше, явно устремено към главата на Игнациус.

— Ай! — писна Дарлин. — Това е откачалката!

И докато Игнациус се канеше да се измете от заведението, пилето взе, че подхвръкна от сцената право върху рамото му. То заби нокти в престилката, а с клюна си удари по обецата.

— О, небеса! — Игнациус скокна и започна да налага птицата със сърбящите го лапи. Каква ли птича заплаха бе попречила на Фортуна да завърти колелото си към възход? В момента на отскока бутилките шампанско и чашите се разбиха на земята, а той се заклати към вратата.

— Връщай се и си ми давай какадуто! — развика се Дарлин.

На сцената вече се бе появила и Лана Лий, която също крещеше. Оркестърът бе замрял. Неколцината престарели постоянни клиенти се отдръпнаха от пътя на Игнациус, който се препъваше в масичките, надаваше викове подобно на подплашен северноамерикански лос и удряше ли, удряше по купчината розови пера, запоила се за ухото и рамото му.