Читать «Сговор на глупци» онлайн - страница 186

— О, небеса! Само не ми казвай, че тя е тази Харлет О’Хара!

— Да, тя е, тя е.

— Боеций плюс домашно животно! — промърмори Игнациус. — Каква находка!

— Почваме след два-три дена бе, човек! Да вземеш да се домъкнеш, ей! Това е най-пекантното представление, което някога съм гледал. Уау!

— Мога единствено да се надявам да го видя — рече с уважение Игнациус. Бляскава сатира на упадъчния стар Юг, поставена пред невежите свине, стекли се в „Нощна веселба“. Клетичката Харлет! — Я кажи, що за животинче си има?

— А, това не мога ти каза. Сам трябва да го видиш! Тва представление е страшна изненада! А и тя кви ги плямпа! Тва не е просто някакъв си стриптийз. Тя приказва!

О, небеса! Язвителна реплика, която никой сред публиката не ще схване в цялата й същност! Той трябва да види Харлет! Трябва да се свърже с нея!

— Има още нещо, което бих желал да разбера, сър — рече Игнациус. — Нацистката, собственичка на тази помийна яма, всяка вечер ли е тук?

— Кой? Мис Лий? А, не — вътрешно се усмихна Джоунс. Саботажът вървеше повече от добре. Дебелогъзият наистина искаше да дойде в „Нощна веселба“. — Тя вика, че Харла О’Хорър е толкова кадърна и така си я бива, че нямало нужда да идва нощем да наглежда заведението. Вика, че почне ли Харла да играе, щяла да замине на почивка в Калифорния. Уау!

— Какъв късмет! — изпелтечи Игнациус. — Е, аз ще дойда да видя изпълнението на мис О’Хара. Можеш тайно да ми запазиш масичка до сцената. Трябва да видя и да чуя най-подробно всичко.

— Айааа! Ше те чакаме с нетърпение, да знаеш! След два-три дена, не забравяй! Ще те обслужиме възможно най-добре!

— Джоунс, да не би да си говориш с тоя там? — викна Лана иззад вратата.

— Не се тревожете, тръгвам си — обърна се към нея Игнациус. — Вашият помагач ме ужаси до смърт. Вече никога не ще допусна грешката дори да мина покрай безчестната ви кочина!

— Чудесно — отвърна Лана и затръшна вратата.

Игнациус изгледа радостно и съучастнически Джоунс.

— Ей, слушай — рече онзи. — Я ми кажи нещо, преди да се изметеш. Кво трябва да направи едно черно копеле, че хем да не е скитник, хем да не се трепе за стотинки?

— Моля те! — Игнациус се опита да напипа бордюра през престилката си, за да се изправи. — Ти едва ли можеш да разбереш на какъв погрешен път си. Всичките ти ценностни представи са погрешни. Когато стигнеш до върха или там, където искаш да отидеш, ще получиш нервно разстройство или нещо още по-страшно. Да са ти известни негри с язва? Разбира се, че не! Живей си самодоволно в някой коптор. Благодари на Фортуна, че си нямаш свирепа родителка, която безмилостно да те преследва! Чети Боеций.

— Кой? Кво да чета?

— Боеций ще ти докаже, че стремленията ни са крайно безсмислени, че трябва да се научим на смирение. А относно него попитай мис О’Хара.

— Слушай бе. На тебе ще ти е гот ли половин живот да си скитник?

— И още как! Самият аз бях скитник, но в по-щастливи и по-ведри дни. Ех, ако бях на твое място! Само веднъж месечно щях да мръдвам от стаята си, и то за да получавам сумата, полагаща ми се като помощ за безработен. Осъзнай догде е време колко благосклонна е към теб съдбата!