Читать «Гръм и мълнии в Бландингс» онлайн - страница 2

— Напълно вярно, сър.

Облекчен от факта, че се намира извън обсега на рентгеновото око на лелята на своята възлюбена, господин Кармъди стана по-разговорлив.

— Прекрасно време, Бийч.

— Да, сър.

— Знаеш ли, Бийч, странно нещо е животът. Човек никога не знае какво му готви утрешният ден: Ето ме тук, в Бландингс, доволен и щастлив, с преливащо от радост сърце. А ако трябва да бъда откровен с теб, когато за пръв път поставиха на дневния ми ред това пребиваване в замъка, сърцето ми натежа от скръб.

— Нима, сър?

— Да, и още как! Ако беше в течение на обстоятелствата, сам щеше да разбереш защо.

Всъщност Бийч бе прекрасно запознат с въпросните обстоятелства. Много малко неща, засягащи обитателите на замъка Бландингс, оставаха задълго скрити от него. Той знаеше, че допреди няколко седмици младият Кармъди и господин Роналд Фиш, племенникът на лорд Емсуърт, са били съсобственици на клуб-вариете „Пеперуда“, намиращо се недалеч от Бонд Стрийт, в самото сърце на лондонския нощен живот; че въпреки изгодното си разположение заведението се оказало финансов провал; че Роналд отпрашил да се възстановява в Биариц в компанията на майка си, лейди Джулия Фиш, докато Хюго, вследствие на категоричния отказ на Рони да се отправи за Биариц, преди да е намерил тих пристан и за своя приятел по несгода, пристигнал в Бландингс в качеството на личен секретар на лорд Емсуърт.

— Без съмнение сте изпитвали неохота да се разделите с Лондон, сър.

— Неохота не е думата. Ала сега, Бийч, ако щеш вярвай, Лондон е за мен последното място, където бих искал да се нахождам. Не казвам, че една топлокръвна вечер в околностите на Пикадили би навредила някому — опазил ме Бог. Но ако ще е за постоянно — нищо не може да се сравни с Бландингс. Какво място, Бийч!

— Да, сър.

— Бих могъл да го нарека райска градина.

— Щом желаете, сър.

— А сега, когато всеки момент ще ми цъфне и старият Рони, радостта, дето има една приказка, не ще знае предел.

— Нима се очаква пристигането на господин Роналд, сър?

— Още утре или вдругиден ще бъде тук. Тази сутрин получих писмо от него. Щях да забравя, изпраща ти поздрави и ме моли да ти предам, че можеш да заложиш и последната си риза на Бейби Боунс на надбягванията в Медбъри.

Икономът присви недоверчиво устни.

— Трудно ми е да го допусна, сър. Шансовете му са нищожни.

— Кранта и половина, ако питаш мен. Не бих рискувал и пени на него, само това ще ти кажа.

— И все пак господин Роналд обикновено е много надежден в преценките си. През дългите години, откакто ме съветва по тези въпроси, нито веднъж не съм съжалявал, задето съм го послушал. Още като невръстен младеж в Итън ме е удивлявал с точните си прогнози.

— Е, твоя работа — рече Хюго безразлично. — Какво изряза от вестника преди малко?

— Фотография на господин Галахад, сър. Имам малък албум, в който събирам различни материали, свързани с фамилията.

— Ако има нещо, от което да се нуждае такъв албум, то е описание на очевидец за това как лейди Констанс Кийбъл е паднала през прозореца и си е строшила врата.