Читать «Гръм и мълнии в Бландингс» онлайн - страница 5

— При Императрицата ли беше, чичо Кларънс?

— А? О, да. Да, скъпа. Цял следобед прекарах с нея.

Кротките очи на лорда засияха както винаги, щом някой отвореше дума за това благородно животно Императрицата на Бландингс. Деветият граф Емсуърт бе мъж с малко и прости амбиции. Той никога не бе жадувал да вае съдбините на държавата, да кове законите й и да държи в парламента речи, от които камарата на лордовете да избухва в неистови аплодисменти. След като достъпът в тази славна британска институция му бе гарантиран по рождение, единственото, за което копнееше, бе да се грижи за своята расова свиня Императрицата на Бландингс тъй прилежно, че за втора поредна година да грабне сребърния медал на селскостопанската изложба в графство Шропшир. И му се струваше, че с всеки изминал ден малко по малко се приближава към сияйния трофей.

По-рано през същото това лято бе настъпил един бездиханен миг на върховно напрежение и тревога, когато бедствието изглеждаше неотвратимо. Тогава неговият съсед, сър Грегъри Парслоу-Парслоу, господар на имението Мачингъм Хол, по долен и безскрупулен начин бе примамил свинаря му, надарения свише Джордж Сирил Ненагледния, с обещания за по-висока надница. В онези тежки дни лорд Емсуърт бе обхванат от страх да не би Императрицата, тъгувайки за своя стар приятел и слуга, да откаже да се храни и да се сгромоляса от сияйните висоти на своята угоеност. Но опасенията се бяха оказали напразни. Животното се бе привързало към Пърбрайт, приемника на Джордж Сирил, от пръв поглед и омиташе копанята със същата разюздана наслада. Справедливостта на този свят побеждава много по-често, отколкото понякога си мислим.

— Какво прави при нея толкова време? — попита любопитно Милисънт. — Приказки за лека нощ ли й чете?

Лорд Емсуърт присви устни. Той бе благочестив мъж и не одобряваше пустословието на сериозни теми.

— Онова, което правя, скъпа моя, явно дава резултат. Тя е във великолепна форма.

— Сега чувам, че изобщо притежава някаква форма. Поне последния път, когато я видях, и дума не можеше да става за подобно нещо.

Този път лорд Емсуърт се усмихна снизходително. Нападки по повод закръглеността на Императрицата не можеха да го уязвят. Той не желаеше да вижда у нея онази прозрачна момичешка крехкост, тъй модна в наши дни.

— Никога не се е хранила с по-голяма охота — щастливо рече той. — Цяло удоволствие е да я гледа човек.

— Радвам се за нея. Господин Кармъди — добави Милисънт, като се наведе да почеше зад ухото шпаньола, отбил се край масата да си опита късмета — ми каза, че никога през живота си не е виждал такова чудесно животно.

— Харесва ми този момък — възкликна с много чувство лорд Емсуърт. — Разбира му главата от свине, а това не може да се каже за всекиго.

— И е по-добър от Бакстър, нали?

— Бакстър! — Негова светлост се задави с чая си.