Читать «Студен огън» онлайн - страница 3

От оцветените прозорци в спалнята се сипеха слънчеви лъчи с медни оттенъци. Те покриваха леглото и кремавия килим със сияйни червеникави райета, които се редуваха с тъмните, продълговати сенки на полуотворените капаци в колониален стил.

Джим включи нощната лампа.

Не осъзнаваше, че ще си стяга багажа да заминава, докато не откри, че измъква куфар от дрешника. Най-напред събра приборите за бръснене и тоалетните си принадлежности. Не знаеше нито посоката на пътуването, нито колко дълго ще се бави, но взе два ката дрехи. Тия работи — приключения, мисии, или каквото там, по дяволите, бяха — обикновено не изискваха от него да отсъства повече от два-три дни.

За миг се поколеба, питайки се тревожно дали багажът е достатъчен. Но тези пътешествия бяха опасни; всяко от тях можеше да се окаже последното; в този случай нямаше особено значение дали е взел прекачено много или прекачено малко багаж.

Затвори куфара и се втренчи в него, без да знае каква е следващата стъпка. После рече:

— Трябва да летя.

И вече знаеше.

Шофирането до летище „Джон Уейн“ в югоизточния край на Санта Ана, му отне по-мачко от половин час. По пътя забеляза едва доловимите следи, които напомняха, че преди каналите да докарат вода тук, Южна Калифорния е била пустиня. Огромно табло край пътя приканваше да се пести водата. Пред нов блок в югозападен стил градинари садяха кактуси, които не изискваха много грижи, и някакво растение, чиито листа бяха сякаш от лед. Растителността по необработваемите полета и хълмове сред зелените общински площи и китните градини на частните имения беше прегоряла и кафява и чакаше целувката на клечката, захвърлена от треперещата ръка на някой пироман, като принос към ежегодния опустошителен огнен сезон.

В централната сграда на летището от и към изходите се точеха пътници. Многонационалната тълпа рушеше ширещия се мит, че Ориндж Каунти е хомогенна в културно отношение област и се населява предимно от бели англо-саксонски протестанти. По пътя към мониторите, които даваха информация за кацащите и отлитащите пътнически самолети, Джим чу четири езика, освен английския.

Прочете местоназначенията на полетите отгоре до долу. Предпоследният град — Портланд, щата Орегон — го озари с искрица вдъхновение и той се запъти към гишето за билети.

Чиновникът, който го обслужи, беше стегнат млад мъж, съвестен и спретнат като служител в Дисниленд — поне така изглеждаше на пръв поглед.

— Самолетът за Портланд, който излита след двадесет минути — каза Джим. — Има ли места?

Чиновникът провери в компютъра.

— Имате късмет, господине. Три места са свободни.

Докато младежът се занимаваше с кредитната карта и издаваше билета, Джим забеляза, че ушите му са пробити. Не носеше обеци, но дупките бяха достатъчно видими, за да заключи човек, че в свободното си време носи украшенията редовно и предпочита тежките. Като връщаше на Джим кредитната карта, ръкавът му се повдигна достатъчно, за да открие върху дясната му китка озъбената муцуна на разноцветен дракон, който очевидно беше татуиран с най-големи подробности и се простираше нагоре по цялата му ръка. По кокалчетата на същата ръка имаше корички от рани, сякаш ги беше ожулил, докато се е бил.