Читать «Студен огън» онлайн - страница 2

— Спасителен мост.

Тя беше на около тридесет, носеше къси панталони и потник и беше достатъчно хубава, за да предположи човек, че през главата й са минали милион досадни мъжки покани. Сега вероятно реши, че той се опитва да я сваля. Погледна го предпазливо и попита:

— Моля?

„Отпусни се — рече си той. — Не се плаши.“

Затрепери, но не от климатика, а заради няколкото вътрешни потръпвания, които пробягаха през него като змиорки. Цялата сила се изпари от ръцете му и той изпусна пакетите със сладките.

Смутен, но неспособен да се контролира, повтори:

— Линия на живота.

— Не разбирам — рече жената.

И макар това да му се беше случвало неведнъж досега, Джим отвърна:

— Нито пък аз.

Тя стисна кутията с ванилови вафли, сякаш щеше да му я метне в лицето и да се втурне да бяга, ако реши, че има пред себе си вестникарско заглавие: „МАЛОУМЕН ЗАСТРЕЛВА ШЕСТИМА В СУПЕРМАРКЕТ“. Но все пак беше достатъчно добра самарянка, че да остане още малко — колкото да попита:

— Добре ли сте?

Без съмнение беше пребледнял. Струваше му се, че цялата кръв се е дръпнала от лицето му. Опита се да си лепне успокоителна усмивка, макар да знаеше, че тя прилича на смъртнишка гримаса, и промълви:

— Трябва да вървя.

Обърна гръб на пазарската количка и излезе от магазина в палещата августовска горещина. Двадесетградусовата температурна разлика веднага го остави без дъх. Тук-там асфалтовата настилка лепнеше. Слънцето посребряваше предните стъкла на колите и сякаш се разбиваше на ослепителни късчета в никелираните им брони и решетки.

Запъти се към форда си. В колата имаше климатична инсталация, но дори след като вече беше прекосил паркинга и бе излязъл на Краун Вели Паркуей, въздушната струя от таблото минаваше за освежителна само защото купето беше нажежено като фурна. Джим отвори прозореца.

Отначало не знаеше къде отива. После го обзе смътното усещане, че трябва да се прибере у дома. То бързо се превърна в догадка, после догадката прерасна в увереност, а тя пък на свой ред се превърна в неистов стремеж. На всяка цена трябваше да се прибере у дома.

Караше прекалено бързо и използваше всяка възможност да се стрелка насам-натам между колите, което не му беше присъщо. Ако го беше спряло ченге, нямаше да може да обясни за къде се е разбързал толкова, защото самият той не знаеше.

Сякаш всяко негово движение бе дирижирано от невидима сила, която го управляваше почти така свободно, както той управляваше колата.

Отново си рече, че трябва да й се остави, което беше лесно, тъй като нямаше друг избор. Освен това си каза да не се страхува, но страхът беше присъствие, от което не можеше да се откачи.

Когато зави по алеята към гаража си в Лагуна Нигел, призрачните черни сенки от палмовите листа по ослепително бялата мазилка на малката му къща приличаха на пукнатини — сякаш от горещината постройката се бе разсъхнала и пропукала. Червените керемиди на покрива се застъпваха като огнени езици.