Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 69

— С парченца лед — уточни Валери.

И като се обърна към Жан-Марк, тя запита:

— Какво става с тебе? Баща ми ми каза, че те е видял миналата седмица, не зная точно къде, в театъра може би, с една много красива жена!

Жан-Марк вдигна рамене.

— Какво говориш! Бях с мащехата си!

— Аха, значи така!

— Какво така?

— Нищо… нищо…

Той се разгневи. Защо Валери прави такъв намек? Никога вече не ще излиза с Карол.

— Ти си мръсен подлец! — каза младото момиче.

— Много съм зает във факултета.

— И все пак можеше да намериш поне една минутка време, за да ми се обадиш. На няколко пъти исках да ти телефонирам, за да те поканя на симпатични соарета, но после си казвах: Не! Той ще съжалява!… Напоследък често срещах Мишел Гатини!

— Това теле!

— Нито е така нежен, нито е така бял! — възрази Валери.

Като си представи това чернооко, дебело, грубовато и мълчаливо момче, Жан-Марк избухна в смях.

— Виж, тук си права…

— Но това не му пречи да танцува като бог!

Очевидно тя искаше да предизвика ревността му. И той се увлече, почувствувал се много щастлив, че ще участвува в тази игра, присъща на нейната възраст.

— С други думи ти вече нямаш нужда от мене! — каза той.

— Идиот!

Тя му изплези розовото си езиче. Лицето й трептеше от здраве и младост. Нито прашинка грим върху чудно бялата й кожа. Само устните й като че ли бяха погалени с червило — но и в това Жан-Марк не беше съвсем уверен. Приближи се до нея толкова близо, че да вдъхне парфюма й, леко примесен с миризмата на запотен кон. Когато устните им едва се докоснаха, тя изведнъж скочи.

— Ще ме придружиш ли до вкъщи?

Тя обичаше да прекъсва „разнежванията“, както сама признаваше. Повикаха такси по телефона. Валери живееше на улица „Спонтини“. Тя остави Жан-Марк в салона с блестящите тапети и тъжните мебели и отиде да се преоблече. Върна се с четири сантиметра по-висока — от токчетата! — със сложна прическа и облечена в светлокафяв костюм от дебел плат, който правеше фигурата й по-едра. Пуснаха една много хубава за танцуване плоча, направиха две-три стъпки, без да се увличат, и седнаха един срещу друг във фотьойлите.

— Свободен ли си в събота? — попита тя. — Ще има страшна вечер у Алегра.

Той започна да й обяснява, че тия събирания вече не му харесват — това бе вярно. Първият признак на увлечението му по големите философски проблеми бе отказването от танците. Все пак прие и от любезност, и от вълнение, че ще се върне към младежките лудории. За да го постави веднага в течение на подготовката, Валери му изброи имената на хората от „по-отбраното общество“, които ще срещне там. Всяко име звучеше като плесница. Тя изпълняваше своя коронен номер и се тресеше от смях в светлокафявия си костюм. Това й поведение го караше да не я харесва толкова. По време на разговора им се появи госпожа Шарнерай, строга, пълна жена, която Жан-Марк винаги гледаше изтръпнал от страх. Толкова много си приличаха с Валери. Застанали една до друга, те сякаш представляваха двата образа на една и съща жена, показани в научен труд, третиращ последиците от остаряването. Като целуваше ръката на майката, Жан-Марк като че ли със свито сърце се прекланяше пред бъдещето на дъщерята. За щастие след размяната на любезностите госпожа Шарнерай ги остави сами. Беше вече един часът. Валери изпрати Жан-Марк до вратата и на прага му каза: