Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 68

Завърнал се вкъщи, той реши, че тези излизания положително бяха по-забавни за нея, отколкото за него. С нея не се чувствуваше в своя среда, губеше си само времето. Като се противопостави на това положение, той пожела да възстанови връзките си с Валери дьо Шарнерай, която бе пренебрегнал от няколко седмици. Телефонира й; тя бе много заета и все пак му определи среща за следващата неделя, към единадесет часа в манежа Лекуве, в Ньойи; обеща му, че ще гледа да бъде точна: ще я види, когато се връща от езда…

* * *

В определения час ездачите се завърнаха групово, като подскачаха и се задъхваха върху големи кротки коне. Валери пъргаво скочи на земята, потупа коня си и го отведе в конюшнята. После отиде при Жан-Марк, който я чакаше, облегнал се на парапета в манежа. В костюма за езда тя изглеждаше по-ниска и по-дребна, отколкото бе в действителност. Жокейската шапчица от черен велур стоеше добре върху русата й коса, но бричът издуваше задника й. Тя пляскаше с камшика по десния си крак. Бузите й бяха поруменели, очите й блестяха.

— Беше чудно! — каза тя. — И ти трябва да яздиш! Татко обеща да ми купи жребец за двайсет и първия ми рожден ден. Ще се помъча да го склоня да ми направи този подарък на деветнайсетия! Така ще е по-сигурно, нали?

Влязоха в дървена барака, превърната в бар за посетителите на манежа. Валери се тръшна с разкрачени крака върху един кожен фотьойл. „Защо момичетата, облечени в панталони, не могат да устоят на съблазънта да се държат като момчета?“ — помисли си Жан-Марк раздразнен. После като свали шапката, Валери отпусна косите си и започна леко да вее лицето си, поръчаха две чаши уиски.