Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 71

В колата той седна, както обикновено, на задната седалка между Даниел и Франсоаз. Пред него пак изпъкнаха като две японски порцеланови вази главите на баща му и на мащехата му, различни и все пак чифтосани. В главата на Жан-Марк неудържимо нахлу споменът за двете глави, които неотдавна бе видял в киното. Една глава замества друга и ето ти приключение! Хипнотизиран от тези две кълба от плът и коси, той не обръщаше внимание на пейзажа от двете страни на автострадата. Обаче, когато наближиха мястото, където бе видял злополуката, сърцето му се сви. Никаква следа. Природата няма памет. В колата никой не заговори за този случай. „Двамата навярно са умрели“ — помисли си Жан-Марк. По радиото свиреше акордеон. Даниел пляскаше с пръсти и се клатушкаше в такт с песента. „Тоя пък ме вбесява — винаги е доволен от всичко! От възрастта е навярно! Не, аз не бях като него на шестнайсет години. Той никога не се замисля, никого не обвинява. Обича Франсоаз, защото е Франсоаз, Карол — защото е Карол, майка си — защото му е майка, баща си — защото му е баща, втория си баща — защото му е втори баща, кучетата — защото са кучета, котките — защото са котки, негрите — защото са негри, пък и мене — защото съм аз… Израз на глупащина или интелигентност?“

Не се клатушкай така! — каза му той. — Ще ме хване морска болест!

И изведнъж се досети, че говори като гувернантка.

— От повръщане ли те е страх? — подхвърли Даниел.

Жан-Марк побледня от гняв. Да го плесне! Но Даниел вече прихна в невинен смях. В думите му нямаше лош умисъл. Впрочем и баща му нищо не бе чул. Нито Карол. А това бе най-важното. Колата летеше много бързо. „Дано не ни се случи нещастие“ — си каза Жан-Марк изведнъж. Той си представи някакво сблъскване, остри болки в костите, лицата издрани от счупените стъкла, навсякъде кръв… „Какво ме прихваща?“ Студена пот изби по слепите му очи. Той се опомни. Наближаваха Бромей. И най-сетне пред портата на „Феродиер“!

Къщата, отдавна изоставена, беше студена, влажна и лъхаше леко на мухъл. Филип запали парното отопление, жените разтвориха прозорците. Във всички стаи мебелите, разбудени неочаквано от дневната светлина, изглеждаха сакати и сърдити. Тук имаше само английски фотьойли, малко продънени, обикновени дивани, селски маси с извити крака, лампи с груби абажури, но общо цялата мебелировка, събрана оттук-оттам, беше приятна и уютна. Съседката, госпожа Тиер, веднага дотича, за да помогне на Карол и Франсоаз в подреждането на къщата. Избърсаха праха, поставиха да заври вода за чая, заговориха за последните събития в селото. Даниел се зае да поправи радиото. Наведен над търбуха на апарата, той търпеливо оправяше кръстосаните цветни жички.

Филип попита Жан-Марк:

— Искаш ли да се поразходим?

— Но не повече от час! — извика им Карол. — Ще ви чакаме за чая!

Излязоха заедно и тръгнаха по пътя през нивята. Полето бе равно, спокойно, подчинено на волята на човека. Лека мъгла трептеше над разораната земя. Врани грачеха надалече. Жан-Марк изпитваше удоволствие от възможността да крачи редом с баща си.