Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 66

— Драги мой, не смесвай любовта с удоволствието. Има пет години, откакто съм се оженил за Карол и естествено е, че тя вече не ме привлича така, като нещо ново, непознато. Ще разбереш това, когато станеш на моите години. В живота се навлиза с чисти представи за чест, за доверие, за вярност, но много бързо човек разбира, че умът предполага, но тялото надделява. Спомни си какво ти бях казал онзи ден в колата: човек трябва да е или идиот, или недоразвит, за да се посвети само на една жена. Любещата жена може да се задоволи само с един мъж, който за нея е олицетворение на всички мъже във вселената, но любещият мъж трябва да скача от жена на жена, ако иска да изпита напълно женската прелест. А освен това между жените има такава обмяна на лъчи, че красотата на едната засилва красотата на другата. Така че нито една от тях не е измамена, когато бъде изоставена. Аз не отричам Карол, когато я изоставям. Напротив, като се връщам отново при нея, аз обогатявам образа й с нов чар, за който тя и не подозира. Придавам й това, което съм открил другаде! Неверността е естествена необходимост за мъжа, а за жената — извратеност. Неверният мъж е като в отпуска, а невярната жена върши престъпление срещу любовта.

Зашеметен от този груб извод, Жан-Марк още веднъж почувствува как баща му го подмята като ръкавица. Какво от това, че може да го критикува в негово отсъствие, щом като се съгласява с него, когато са заедно.

— Значи, татко, ти не уважаваш жените? — попита той.

— Как може да уважаваш това, което желаеш? Ние можем да се възхищаваме на една картина, на една статуя, защото те са предмети без практическо значение. Но ако изведнъж се превърнат в храна, тоест в нещо необходимо за нашия живот, ние ще престанем да им се възхищаваме и просто ще започнем да ги желаем. Така е и с жените. Те са създания фалшиви, слаби, лекомислени, лъжливи, болнави. Но без тях не може. Само педерастите обичат жената като човек. А нали ние не сме от тази порода, а?

Той допря леко дланта си до челото на своя син. Жан-Марк почувствува тази топла, кокалеста ръка, опряна на главата му. Баща му сякаш го бе жигосал със своя печат. Обзе го отчаяние. Колко много още имаше да се учи. Мерседес почука на вратата и съобщи, че вечерята е сложена.

На масата на Жан-Марк му се стори, че баща му се мъчи да бъде по-весел от обикновено. Без съмнение той искаше да даде на сина си и урок по непринудено държане. Показната лекция продължаваше. След теорията — практика. Карол слушаше как съпругът й разказва за своята работа, за срещите си през деня, без да подозира лъжите, които той забулваше с истината. Доверчивостта на младата жена трогна Жан-Марк. Тя бе нежна, свежа, почти прозрачна в тази розова домашна рокля. През широките ръкави се виждаха голите й ръце. Би трябвало човек да я съжали. После си каза, че няма защо да я съжалява, тъй като тя нищо не знае. Една тайна го свързваше с баща му — това го измъчваше и едновременно го караше да се чувствува горд. За да подчертае, че е навлязъл в играта, той каза съвсем спокойно: