Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 65

— Не изглежда стара. На колко години е? — наблегна той.

Никой не каза нито дума за Карол. Лека усмивка на състрадание се изписа по устните на Жан-Марк и той реши, че приятелят му никак не е интересен. „Аз пък трябваше да имам смелостта да го срежа както трябва“ — помисли си той. Дори и разговорът с Дидие му се видя изведнъж досаден. Бе много щастлив, когато и двамата си отидоха в седем часа.

Останал сам, той се тръшна на дивана, запали цигара и се загледа в едно петно на тавана, което винаги го подтикваше да се унася в мечти. Баща му и червенокосата жена — това откритие го смущаваше! Така значи, можеш да живееш с някого в продължение на години, без да подозираш, че една част от него — и то най-съществената — е прикрита така, както основата на тези айсберги, чиито четири пети са потопени във водата. Хилядите социални условности значи служат само за да прикриват бруталността, неправдата и апетита, които движат потайния живот на хората. Трябва да си идиот, за да повярваш на една усмивка, на едно обещание, на едно стискане на ръка… „И в тази джунгла аз ще трябва да си издълбая място! Ще имам ли сили?“ Жан-Марк взе един учебник по право, прелисти го, подчерта тук-там някое изречение с червен молив. Стаята му бе светла и спокойна с тези зеленикави тапети и мебели стил Луи X, малко строги и студени. Учебниците му бяха добре подредени на масата. Всички други книги бяха прибрани в малката остъклена библиотека. Той би искал и животът му да е така подреден, както стаята му. Изведнъж спусна краката си и седна на края на дивана. Някой идваше. Вратата се отвори. Филип влезе, взе един стол, завъртя го и го възседна като седло. С ръце, скръстени върху облегалото, той упорито се вгледа в сина си и го запита:

— Работиш ли?

— Да, малко — отвърна Жан-Марк.

— Как намираш филма?

— И хубав, и досаден!

— И аз също! Голямо изкуство, но мъчно смилаемо за нас, европейците. По този повод исках да ти кажа: не сме се виждали в киното, нали?… Разчитам на тебе!

Жан-Марк се въздържа да се усмихне. Злорадство затрептя в него, докато се преструваше на изненадан. Струваше му се, че сега отмъщава на баща си, който го бе принудил тогава да гледа ония ранените, проснати край пътя и облени в кръв.

— Как така! Защо да не съм те видял в киното? — каза той с подчертана наивност.

— Как така защо! — изръмжа Филип. — Нали добре забеляза, че не бях сам!

— И що от това?

— Не бих искал да давам обяснения на Карол.

— А, добре тогава! — въздъхна Жан-Марк. — В такъв случай, разбира се, че нищо няма да кажа!

Той замълча една секунда и после, като набра смелост, запита:

— Коя е тази жена, с която беше?

— Едно очарователно момиче — каза Филип, като се изправи. — Без особени интереси, но свежа, весела, мила. Ценно нещо в наши дни е нежността! С нея никога не скучая…

— А Карол?

— Карол си е Карол! Тя няма нищо общо с тази история!

— Ами ако узнае?

— Защо трябва да узнава? Аз толкова много я уважавам, че съм взел всички предпазни мерки!

— Уважаваш ли я само?

— Уважавам я и я обичам!

— А другата?