Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 4

Обед е вече! Тя се бе зарекла да отиде на плажа, за да събере миди. Това бе всекидневната й разходка, единственото физкултурно упражнение, което все още се осмеляваше да прави. Преди осем години беше започнала да пълнее. Отначало, разбира се, това явление я огорчи. Сега не искаше и да знае. Без да обръща внимание на външността си, тя прекарваше по цели дни облечена с панталон и пуловер.

След пет минути Мадлен бе вече на улицата с жълта мушама на раменете и с качулка, нахлупена чак до веждите. Дъждът, отвяван от вятъра, зашиба лицето й така силно, че отне възможността й да мисли. С празна глава и с лице, зачервено от студа, тя закрачи срещу вятъра. В селцето всичко лъщеше — и покривите, и прозорците, и локвите. Колата й, едно малко рено-4, беше паркирано на площада пред изоставената църква. Мадлен се тръшна на седалката, запали мотора и се загледа в чистачките, които затанцуваха върху предното стъкло, плувнало във вода.