Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 2

Мадлен избута раклата на старото й място. Повече няма да я пипне. Нито шкафа, нито масата, нито пейките. Погледът й, изпълнен с гордост, се спря върху високата оригинална камина, истински музеен експонат с могъщата простота на своите бели камъни. В основата на огнището беше иззидана плоча с надпис:

Сътворено от мене, Жан Гийо, за г-н абата Ерос, енорийски свещеник, в лето господне 1783

В минути на мечтание Мадлен често си представяше този абат Ерос, седнал пред огъня, с молитвена броеница в ръка, с котка на коленете. Беше ли се страхувала при реставрирането, като постави всички тези дървени облицовки по стените, всички тези недодялани греди по тавана! Е, да, тя беше победила! Пипнала тук-там предпазливо, бе успяла да възвърне предишния вид на стария свещенически дом.

Още миналата година, когато обикаляше из района, господин Кормие, архитект от „Историческите паметници“, я поздрави. През целия период на възстановяването грижите по къщата изпълваха живота й така цялостно, както би го изпълнил с присъствието си един мъж. А може и да е била дори по-щастлива сред вещите, които избираше и подреждаше по свое хрумване, отколкото при своя съпруг. Тя се бе омъжила по разум, по приятелство, породено в спорта. Една година брачен живот, банален, без мъгли, без бури, без светкавици, а след това войната, евакуацията. Юбер беше убит при Дюнкерк. Тя научи едва след три месеца. Нейната собствена скръб й се видя условна като съболезнованията, които получаваше. Облечена в траур като вдовица на герой, тя имаше чувството, че лъже близките си. Освен малкия капитал, за който се грижеше нейният пълномощник и доходът, от който й беше достатъчен, за да преживява, от този брак беше й останало и едно фамилно име, произнасянето, на което я дразнеше: мадам Горже. Нейното моминско име беше къде по-благозвучно: Ейглетиер! След неопределената секретарска работа в разни организационни комитети тя успя да постъпи като продавачка при Метивие, антиквар на левия бряг на Сена. Там именно изучи професията. И ако не бяха интригите на втората жена на Метивие, тя още би работила при него. Винаги е опасно да станеш незаменим в предприятие с двама господари. Отвратена от сплетните в задната стаичка на антикварния магазин, тя напусна работата си, уедини се в Тюке, близо до Довил, и си купи на нищожна цена една хубава къща пред рухване в двора на изоставена църква. На следващата година нае магазин на отсрещната страна на улицата и започна търговия с антикварни предмети или, по-точно, със стари вещи. Клиентите бяха малко, освен през курортния сезон. От дома си през един прозорец със спуснати отвън щори тя можеше да наблюдава затворената врата на магазина си, на която висеше обичайната табелка: