Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 172

— Какво ще правиш тази вечер? — попита я той.

— Нищо — отвърна Карол. — Ще си бъда вкъщи. А ти?

— И аз нищо.

— Знаех, че трябва да отидеш в бюрото си след вечеря.

— Няма да отида.

Наведе се над нея. В първия миг тя се изненада, после лицето й засия свенливо от радост и дишането й се ускори, когато неусетно се наклони към него. Устните им се срещнаха така сладко, че той счете тази целувка за най-хубавата в света. Мъчеше се да бъде нежен и се чувствуваше необикновено съсредоточен и мощен. И постепенно, като се удължаваше, целувката ставаше по-чувствена, по-дива. Карол бе гола и свежа под нощната си дреха. Филип жадно душеше, аромата на кожата й. Неочаквано тя се отдръпна леко, без да се изскубва от прегръдките му, и като дишаше в устата му, прошепна:

— Филип, какво става с тебе?

— Обичам те, Карол — каза той в мигновено откровение.

Тя се засмя в лицето му с лукав блясък в очите. Той почувствува по цялото си тяло трепета на този дързък и подигравателен смях. Не бе вярвал, че тя може все така силно да го възбужда. Макар да стискаше с ръце талията й, тя ловко се измъкна.

— Разваляш прическата ми — каза тя, — а всяка минута Мерседес може да дойде, за да ни уведоми, че вечерята е сложена!

— Гладна ли си? — попита той, като се запъваше.

Вместо да му отговори, тя отправи към него такъв пламенен и нагъл поглед, че той се смая. После натисна копчето на звънеца, прикрит с ламперията. Той я гледаше изправен, с отпуснати ръце, объркани от желанието му.

Мерседес почука на вратата.

И когато прислужничката застана на прага, тя добави с плачевен глас:

— Неразположена съм. Господин Филип и аз няма да вечеряме. Дайте на Даниел да яде и го помолете да не ни безпокои.

Когато Мерседес изчезна, Карол превъртя ключа в бравата и се изправи пред Филип, разцъфтяла от нетърпение. Прегърнал я отново, той се попита дали той или тя бе пожелала това възвръщане на любовта; после всички въпроси се изпариха от главата му и вниманието му се насочи към удоволствието да разголи това нежно и познато, и отдаващо му се тяло.

* * *

Цялата трапезария на негово разположение! Седнал на единия край на масата, Даниел с наслада се нахвърли на второто ровко яйце. Филийките, потопени в жълтъка на яйцето, се топяха в устата му. Ядеше лакомо, като селянин от фермата, от полето, от птичарника… Пред очите му, поставен върху шише с вино, стърчеше учебникът по география, разтворен на една страница, която той вече за десети път препрочиташе. Под грозната и досадна сива илюстрация бе написано: „Образец на вторични шистови образувания в областта Плугастел“. Как можеше да проявява интерес към Плугастел, като си имаше Брега на слоновата кост? От хола долиташе бурна музика: „Рапсодия в синьо“ от Гершуин. Беше поставил плочата, преди да седне на масата, така, само за да си има компания. В отсъствието на баща си и на Карол той се чувствуваше наистина господар на къщата — като богат стар ерген, който живее много нашироко; обслужван от вярната си камериерка. Мерседес се появи в момента, когато с лъжичка изстъргваше дъното на яйцето. Тя носеше чиния с три листа салата.