Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 170

В Съединените щати ли ще ходи Копелен? — попита Филип.

— Да, изглежда. Веднага след изпитите.

— Това ли блазни Жан-Марк?

— Според някои намеци в разговорите, които имах с него, но може би греша…

Озарен от някаква мисъл, Филип надигна глава. Той се насочи по нов път:

— Съединените щати — та това ще бъде прекрасно за него!

— Точно така! — каза Карол.

— Ще му дам препоръчително писмо до Кроуфорд. Там ще усъвършенствува английския език, ще пътува из вътрешността на страната, ще се свърже с някои мои клиенти… Обаче знам си го аз него, едва ли ще пожелае да промени решението си!

— Постави му открито въпроса.

— Ами ако ми отвърне, че предпочита да дойде в Гърция?

— Ти ще успееш да го убедиш! — каза тя, като бързо погали ръката му.

Той се засмя с издути гърди и прави рамене. В подобни моменти се чувствуваше като на носа на кораб, застанал с лице срещу вятъра и с поглед към хоризонта.

— Ще разпръснем семейството — каза той. — Даниел в Брега на слоновата кост, Жан-Марк в Съединените щати, Франсоаз в Тюке… Добре че се сетих за нея — бих желал все пак тя да се върне и да вземе изпитите си!

— Не разчитай много, Филип — каза Карол, като стана.

— Защо?

— Ще ти обясня. Ела с мене, искам да се преоблека преди вечерята…​

Той я последва в стаята й. Тя смени бледожълтия си костюм с един розов пеньоар, седна на малкото кресло пред тоалетката и заби гребена в косите си. Изправен зад нея, Филип я гледаше в огледалото. Беше забравил за Франсоаз, но Карол заговори за нея:

— А пък по отношение на Франсоаз бих искала да ти кажа… Малката наистина бе много потресена! Любовница, която е отишла много далече, Филип!

— Какво? Да не би да е спала вече с този тип? — изкрещя той.

Изненада се от собственото си възмущение. Счете, че Карол забавя много отговора, си. Най-сетне тя прошепна:

— Не, не вярвам, макар че сега от младите всичко може да се очаква.

Внезапно той се разгневи на Франсоаз, че се е провинила като жена. Това, което търсеше у другите — сластолюбие, чувственост, слабост, вкус към плътските удоволствия — считаше за порок у дъщеря си.

— Каква комедия! — каза той. — Само като си помисля за нейния непорочен вид, за нейното старание в учението, за нейната вяра!

— Не я кори, защото, повтарям ти, по мое мнение нищо не се е случило между нея и това момче.

— Кой е той?

— Студент, струва ми се.

— Как се казва?

— Има ли някакво значение? Няма вече да го погледне, както самата тя ми каза…

— Добре! Искам и на мене да го каже. Идната седмица ще отидем в Тюке, ще си я доведем. Няма какво да прави там с Мадлен!

Карол поклати глава:

— Не трябва, Филип. Като те види, може да получи много тежък шок. Докторът ми каза, че…

— Докторът? Кой доктор? Защо?

Тя въздъхна, обърна се и отправи към него пленителен, но строг поглед.

— Сега трябва да узнаеш истината… Франсоаз се опита да се самоубие.