Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 171

Той почувствува мъка и остра болка, но бързо се успокои. „Тя е жива, а това е най-важно!“ — помисли си и промърмори:

— Каква е тази история?

Карол започна с привидно нежелание да му разказва някои подробности. Като я слушаше, той се вълнуваше от състрадание и едновременно негодуваше. Дъщеря му се оказа смахната, идиотка. Добре че са я открили навреме в стаята й. Той се гневеше повече умишлено, за да не изпадне в уплаха. Изведнъж отпусна рамене, изтръпнал от ужас при мисълта, че Франсоаз е могла да умре.

— Не трябва никога да й се говори за този случай, Филип! — завърши Карол. — Това е много важно за нейното бъдеще, за нашето бъдеще…

Тя протегна към него лицето си, разчувствувана от тази молба. Той си каза, че това, което тя иска, напълно се покрива с неговото желание. Щом като Франсоаз е жива и здрава, няма защо да се намесва в тази авантюра, станала през негово отсъствие. Животът му бе достатъчно комплициран и без да се бърка в живота на другите. А пристъпите на гняв все повече го изморяваха. Карол със своето спокойствие му даваше отличен урок по благоразумие. Тази вечер тя му бе интересна, харесваше му. Това бе нещо доста ново за него и му помогна да забрави жалката разюзданост на дъщеря си.

— Обещаващ ли разговорът да си остане между нас? — подзе Карол.

— Обещавам ти — каза той прочувствено.

— Страхувах се, че ще те разтревожа излишно и затова отначало се опитах да скрия от тебе.

Той се разнежи:

— И ти понесе всичко това, без да се оплакваш!

— Не бях сама!

— Наистина забравих Мадлен. Тя пък трябва да участвува във всички беди! Представям си как е действувала на нервите ти със своите забележки, съвети и категорични решения…

— Аз съм навикнала…

— Ако си бях тук, щях веднага да я отпратя!

— Бедната Мадлен! Ти си много жесток към нея. Тя е славна жена, уверявам те. При нея Франсоаз напълно ще се съвземе. Тя много обича леля си!…

— Не ми говори повече за Франсоаз — каза Филип сърдито.

Неговата роля като баща свърши. Той се измъкваше с облекчение, сякаш се бе излекувал от схващане на крайниците. Изпитваше удоволствие и от подобрението, и от изпълнения дълг: „Да се оправят там без мене. Техните малки истории не ме засягат вече“.

— Утре — каза той — ще уведомя Дюхурионови, че вместо четирима ние ще бъдем двама в пътешествието. Те ще се съобразят…

— Ама разбира се — каза Карол. — Ще поканят семейство Лемерсие, както предлагаха още в началото.

Докато разговаряха, той се бе приближил до нея. Седнала в креслото си, тя не помръдна. Колко матова бе кожата й! Устните й бяха се вдигнали над белите й зъби. Нейните големи сиви очи блестяха загрижено, кротко, умолително. А по-долу в отвора на пеньоара се очертаваше чувствената плът на гърдите й. Филип помисли за една друга жена, за едни други гърди, които не бяха така привлекателни: беше обещал да отиде при Одил в десет часа. Но ще бъде по-смешно, ако легне при Карол. Не беше правил това отдавна!… Да измами метресата с жена си. Вътрешен смях го раздруса. Взираше се в раменете и шията на Карол и се учудваше на желанието, което отдалече го обземаше.