Читать «Александрийска роза» онлайн - страница 18

Щом седна, зачервен от вина и калории, Бискутер прегърна Чаро и отсече:

— Трябваше да си кажа. Вечерята беше велика, шефе, страшна, и ние с вас, шефе, имаме право да твърдим това, защото разбираме от вечери. А вие, госпожице Чаро, поради близостта си с нас, сигурно вече също поназнайвате туй-онуй. Нас не могат ни излъга с някое менте. Ние разпознаваме добре намислените и добре направените неща. Точните неща. А, шефе?

— Мен не ме намесвай, Бискутер, че аз съм скарана с готвенето. Като ми е вкусно, ям и точка. Да говорят експертите, ти и Пепе.

Гостилничарят се присъедини към триото на масата и под одобрителните коментари на Бискутер им разясни всичко, което бяха изяли досега.

— Най-_точен_ от всичко, шефе, беше панираният камамбер, и то не толкова заради вкуса, колкото заради идеята. Идеята е важна.

Бискутер вдигна късо, прозирно показалче към валчестата си черепна кутия.

— Моят учител, господин Карвальо, ми е повтарял това сто пъти. Първо се появява образът, после идеята зад него и докато я прилагаш на дело, двете си помагат взаимно. Демек: човек си представя риба треска с мед, така както би изглеждала на пощенска картичка или рецепта, изрязана от моден журнал. Само че образът не е достатъчен и докато ястието не се приготви наистина, остава незавършен, нещо му липсва, все едно е недорисуван. А лавракът със стридите, шефе, беше голяма работа, голяма, чудно сте го намислили. Вижда се, че ви бива да мислите.

Къде подигравателно, къде поласкано, гостилничарят разговаряше с Бискутер като с кукла на вентрилоквист или невръстен многознайко. Но щитоносецът на Карвальо се беше вживял в ролята и във вратовръзката си и притваряше очета, за да се предпази от дима на пурите чърчил „Ромео и Жулиета“ и да настрои възприятията си още по-фино за научните предложения, които се донасяха откъм устата на гостилничаря. Чаро следеше зяпнала тази диалектическа среща на възгледи, а Карвальо наблюдаваше Бискутер озадачено и донякъде загрижено и на свой ред току получаваше по някой кос поглед от своя ученик, който търсеше вниманието или подкрепата му за своите излияния.

— Да вземем vedella amb bolets добре де, прощавайте, говеждото с гъби. То например си зависи, от каквото си зависи. От какво зависи?

Останалите трима се спогледаха за отговор на загадката.

— Човек би рекъл — от запръжката. И не е лъжа, зависи от запръжката. От bolets? Естествено, от гъбите също. И от това, дали се приготвя с бульон, или с вода. От едно, от второ, от трето. Само че най-главното, най-главното кое е?

Карвальо виждаше накъде бие ученикът му, но гласът на гостилничаря го изпревари с предпазливия въпрос:

— От месото?

— Именно! От месото. Дайте лапа, друже. Вие знаете къде е истината. С вас е същинско удоволствие да се разговаря. Аз винаги моля госпожа Ампаро, моята месарка, да ми запази плешка. Плешката няма равна, като опре до говежда яхния с гъби, защото бульонът от плешка се точи като мед, оня ми ти бульон от хрущяла по средата, дето се точи като мед и страшно се връзва, „страшно“ в смисъл на „превъзходно“, с бульона от гъбите, гъстия сок, който пускат bolets. Дали съм достатъчно ясен?