Читать «Александрийска роза» онлайн - страница 19

— Като бял ден.

Преситен от бискутериански премъдрости, гостилничарят се извини и отиде при други клиенти, та на Карвальо се падна приятната задача да похвали Бискутер. Скоро след това пристигнаха чашите с марк дьо Шампан като знак за специалното благоволение на собственика, който отдалеч вдигна тост в чест на Бискутер. Бискутер сметна за необходимо да отвърне подобаващо на жеста и въпреки че Чаро го дръпна за пеша на сакото, се възправи и със зачервени очички, които а-ха да изхвръкнат, и издути вратни жили, като тръби с кръв под налягане, се провикна:

— Евала на славния мъжага, дето тая нощ ни нагости!

След почудата на най-близко насядалите присъстващи последваха различно ентусиазирани вдигания на чашите, къде на майтап, къде в искрена спиртна солидарност. Стопанинът понесе добре тази така неочаквана прослава и бутилката марк бе оставена в обсега на Бискутер, Карвальо и Чаро през половината час, който ги делеше от полунощ и ритуалните дванайсет камбанни звъна. Пред сътрапезниците вече се мъдреха чинийките с грозде и когато ударите започнаха да отекват, всички взеха да пъхат зърната в устите в такта на електронен часовник, с кашляне и просълзявания от надежда и задавяне. Щом и последният звън отшумя, хората от всяка маса се разцелуваха помежду си, а някои опитаха — и включително тук-таме успяха — да идат да стиснат ръка на непознатите, обединени от новата година и менюто.

— Ама че хубаво, шефе, ама че хубаво! — рече Бискутер със сълзи на очи. — Напомня ми на една друга Нова година, в затвора в Лерида, шефе. Вие май също бяхте там. Оная буца Антонио Мургавия така пламенно пя и надзирателите бяха такива дружелюбни онази нощ, а, шефе? А помните ли тортилята от пет кила картофи, която направих в стола за вас, политическите? Излапахме я с алуминиевите лъжици и беше вкусно, та вкусно. Всички се изпонапиха и надзирателите танцуваха канкан по коридора.

После Бискутер пя по улицата и не беше единствен. Чаро се заинати да идели на „Пласа дел Рей“, да видели петното от кръв, запазено непокътнато през столетията на стълбището пред двореца Тинел.

— Извадили сърцето на един благородник и го изтървали тука. Така и не успели да избършат петното.

Бискутер носеше фенерче, за да не се препъне по стълбите към своето стайче, и се зае да намери отпечатъка от сърцето.

— Тук! Тук!

Това там спокойно можеше да е колкото многовековно петно от кръв, толкова и прясна локва пикоч от клетите улични помияри, за които хиляда деветстотин осемдесет и трета бе преляла в хиляда деветстотин осемдесет и четвърта без обрат в жребия им или шанса им за промяна. От другия джоб на Бискутер изскочи бутилката с остатъците от марк дьо Шампан, а самият Бискутер се задоволи да отговори на въпросите на Карвальо с:

— Човекът ни почерпи. Щеше да е неучтиво да му я оставим недопита и неприлично да му висим на главата, докато я допием.

Довършиха я по улицата и Карвальо се покатери на един форд сиера, за да изрецитира стихотворението, което току-що бе възкръснало в главата му от някакво забравено гробище на думи: