Читать «Проектът» онлайн - страница 53

— Значи тогава Мери е може би единствената ви надежда.

— Да, наистина е така — призна Екюър. — И тя го знае. Ето какво изведнъж я направи толкова важна персона.

— Можем ли да сторим нещо, с което да я накараме да се отърси от тази си самомнителност и високомерие?

— Оставете я на мира — каза Екюър. — Просто не й обръщайте внимание. Колкото повече получава, толкова по-лоша става.

Джил прие да напише историята на Ватикана.

— По дяволите! — каза тя на Тенисън. — Корабът от Гътшот ще дойде чак след пет седмици. Цели пет седмици, преди да е възможно дори да помисля за тръгване. Ще полудея, ако просто остана тук през цялото време. Няма какво да правя, нито какво да видя толкова.

— Можеш да се любуваш на планините. Те непрекъснато се променят. Също както светлината — никога не са едни и същи. Не бих се уморил да им се наслаждавам.

— Наблюдавай си ги тогава — отвърна му тя. — Аз не съм запален планинар.

— Ами какво ще стане, ако си загубиш ума по историята на Ватикана? Ако тя се окаже така пленителна и не можеш да се откъснеш от нея — ако въобще Ватикана ти позволи да се откъснеш, разбира се. Може да дойде време, когато ще знаеш толкова много, че не биха могли да те пуснат да си идеш.

— Ще рискувам — отвърна Джил. — Това момиче пред теб е попадало в много неприятни ситуации и по-рано и винаги е успявало да се измъкне някак. Господи, каква информация е съсредоточена там. Когато Казаха, че са водили подробна статистика, те наистина са имали предвид съвсем подробна.

И тя се потопи в работата си. Дни наред Тенисън не можеше да я види. Неочаквано се появяваше на вечеря и единствено тогава можеха да разговарят.

— Не мога да ти опиша всичко! — възклицаваше тя. — Има толкова много неща да ти разказвам. Всичко е там. Всичко, което са планирали или извършили, всичко, каквото са мислили…

— Работата ще те обсеби — предупреди я той, — така никога няма да си тръгнеш оттук. Ще се превърнеш в изследовател, отдаден на систематизирането и подреждането на факти, за което един човешки живот не е достатъчен…

— Някъде дълбоко в мен — обясни тя, — все още остава частица от Джил Робъртс, демоничната журналистка на свободна практика, която броди из Галактиката по следите на разни истории, които трябва да разрови до корен. Когато му дойде времето… Но хайде да оставим това. Да забравим за мен. Какво става с теб, Джейсън?

— Установявам се на това място.

— И си щастлив?

— Щастлив? Не зная. Какво е щастието? Доволен, да. Изпитващ удовлетвореност за момента. Медицински задължения, каквито обичам да изпълнявам, ала не прекалено много. Предполагам, че никога не съм бил един от онези отдадени на професията лекари, изпълнени с решимост да запишат името си със златни букви в историята на медицината. Никога не съм бил изпепеляван от жажда да постигна нещо повече от това да помагам на ближните си както мога. Тук правя това в достатъчна степен, за да се чувствам професионално компетентен и за момента това е всичко, което искам. Разбирам се с Екюър и с всички останали.