Читать «Проектът» онлайн - страница 22

Нематериално същество, невинаги невидимо, ала безтелесно, може би приближаващо се съвсем до представата за нищото, то бе свързано с тази планета или може би само с част от нея. Мислейки си за това обаче, Декър беше сигурен, че връзката им изцяло зависеше от Шептящия. Поради някаква причина той искаше да бъде тук. Повече от вероятно беше, че нищо не е в състояние да му попречи да си отиде, когато изпиташе подобно желание — да съществува в по-горните слоеве на атмосферата или извън нея, в космическото пространство, да проникне в сърцето на пламтяща звезда, да се разтвори в гранита, образуващ кората на планетата. Цялото пространство, всичките условия, които предлагаше то, бяха естествената природа на Шептящия. А възможно ли е, питаше се Декър, онзи Шептящ, когото познавам, да е само малка частица от някакъв по-всеобхватен разум? Можеше ли този разум да осъществява постоянно и повсеместно присъствие в цялото необятно пространство, а може би и навсякъде в протяжността на времето, свидното творение на Вселената?

По-вероятно, казваше си той, никога няма да узная или ако узная, не бих могъл да го разбера. Това беше една от причините, поради които никога не питаше. Защо да се интересува от информация, която не можеше да обозре, от неразгадаеми сведения, които щяха да го измъчват до края на дните му, да го карат да се събужда посред нощ плувнал в пот, които никога нямаше да му дадат покой, а щяха да го отдалечат от Вселената и да го превърнат в чуждо за нея същество?

Шептящия отново заговори:

— В гората се разиграва трагедия — каза той. — Трима от служителите на Ватикана са мъртви.

— В гората ли? Сигурно си грешиш, Шептящи. Хората на Ватикана не дръзват да навлизат в гората. Те си стоят по домовете.

— Онези се бяха впуснали в преследване на Стария от Леса.

— Никой, който е с ума си, не би тръгнал да преследва Стария. Ако си в гората, най-добре е горещо да се помолиш да не се появи Стария и да не започне да преследва теб.

— Един от тях беше нов във Ватикана. Беше особено самонадеян. Имаше мощно оръжие, с което смяташе, че може да се справи с всичко. Но то се оказа играчка.

— И те откриха Стария?

— Не. Стария намери тях. Той знаеше, че го преследват.

— Сега са мъртви. И тримата ли?

— Да. Умъртвени по ужасен начин.

— Кога се случи това?

— Преди няколко часа. Ватикана все още не знае.

— Може би трябва да ги уведомим.

— Защо? — попита Шептящия. — Нищо не може да се направи. След време, когато отсъствието им стане прекалено дълго, ще излязат други да ги търсят и ще приберат телата.

— Но Стария ще бъде там и ще чака.

— Може би — отвърна Шептящия, — но той не може да нарани онези, които търсят нещо. Те не са тръгнали да го преследват.