Читать «Проектът» онлайн - страница 209

— Боже мой! — изкрещя Тенисън. — Не и този път! — Той се обърна и се втурна към тях. Чу зад себе си тропот и гласа на Декър, който крещеше:

— Махни се оттук, проклети глупако! Махни се!

Тенисън продължи да тича. Декър го настигна, протегна ръка, замахна и го удари по рамото. Тенисън се олюля. Опита се да продължи, като се мъчеше да запази равновесие. Ала се оказа невъзможно да се задържи на крака, олюля се и се просна на паважа в цялата си дължина.

Декър крещеше на Опушения на езика на Балонообразните.

— Не, Опушен! Не опитвай втори път. Не ти ли беше достатъчно? Свършено е с теб, казвам ти. Капнал си от умора, нямаш сила.

Копа сено също викаше с все сила към Балонообразния:

— Ти и проклетия ти домашен любимец! Ще ни погубиш всичките!

Плопър лумна в пламъци. Превърна се в блестяща огнена сфера, ала огънят му не излъчваше топлина.

Възцари се смразяваща тишина. Писъците на тълпата заглъхнаха. Настана мрак. Тенисън, проснат по гръб, вперил поглед към базиликата, видя черния мрак, който се излъчваше от стената, монтирана за Негово Светейшество папата. Мракът захлупи мраморната площадка, сякаш бе настъпила най-черната нощ. Светлината на Плопър започна да примигва, после угасна и мракът се вдигна. Плопър престана да избухва. Лежеше безжизнен върху паважа и въобще не помръдваше. Копа сено беше паднал възнак, а Опушения — по очи на паважа.

Тенисън се огледа. Балонообразния бавно пропълзя по мраморната площадка, мъчително пъплейки напред. Теодосий и Стария чакаха. Опушения бавно се приближаваше. Декър прекоси площадката, подхвана Копа сено и го изправи. Плопър направи едва доловимо движение, Декър се приближи, хвана го за едно от пипалата и го повлече надолу.

Тенисън успя да се изправи. Рамото, върху което бе паднал, пулсираше от болка. Той закуцука, сгърчил тяло, доста повървя така, докато се присъедини към Декър и Копа сено.

— Нищо не бе в състояние да го убеди да се откаже — рече Декър и посочи Опушения. — Той е един от онези фанатици, които никога не се признават за победени. Даже когато е проснат на земята и знае, че с него е свършено, ще направи още един опит. Знаеш ли какъв е неговият девиз? „Първо Галактиката, после Вселената.“

— Той е луд — рече Тенисън.

— Със сигурност е луд — кимна Декър.

— Но ти живееше при него.

— Както ти казах, приятелю — борба за оцеляване!

Опушения вече бе достигнал до Теодосий. Престана да пълзи и остана с лице към паважа.

Декър му каза нещо и Опушения му отвърна с приглушен глас.

— Ваше Преосвещенство — поде Декър, — той наистина се е смирил. Не знам обаче какво може да се очаква от него. Но сега наистина е смирен. Хванете го и го затворете колкото се може на по-сигурно място. Най-добре ще бъде да го ликвидирате.

— Ние не ликвидираме живи същества — заяви Теодосий. — За нас животът е свят. Но имаме място, подходящо за него. Ами какво да правим с онзи, подскачащия?