Читать «Проектът» онлайн - страница 208

Тенисън пристъпи напред да го поздрави.

— Предполагам — подхвана Декър, — че това е Ватикана.

— Да — отговори Тенисън. — Радвам се да те видя.

— Държа да ти кажа — заяви Декър, — че там, особено на края, стана доста напечено. По дяволите, та ти едва не ни уби!

— Аз почти…

— Имаше работа с маниак — прекъсна го Декър. — Извънземен маниак. Сами по себе си извънземните са достатъчно гадни, но…

— Но все пак ти и той бяхте едно цяло. Стори ми се, че беше негов човек. Как наричаше вашата група — май „триада“?

— Приятелю — натърти Декър, — онова място беше истинско гнездо на стършели. Там мислиш единствено как да оцелееш. Щом искаш да останеш жив, правиш каквото трябва. Краката ти трябва да бъдат пъргави, гледната ти точка бързо да се мени, длъжен си да правиш каквото правят другите.

— Разбирам — кимна Тенисън.

— А сега, трябва да говоря с главния тук — заяви Декър. — Ти не си главният, нали?

— Не, не съм — потвърди Тенисън. — Най-високият по сан тук е Негово Светейшество — ще го видиш хей там, на стената. Но смятам, че най-добре е да поприказваш с кардинал Теодосий. С него ще се разбереш по-добре, отколкото с Негово Светейшество. Когато говориш с кардинала, обръщай се към него с „Ваше Преосвещенство“. Не е задължително, но на него това му харесва.

Той хвана Декър за ръката и го отведе до Теодосий.

— Ваше Преосвещенство — започна той. — Това е Томас Декър II. Той желае да разговаря с вас.

— Декър II — обърна се към него кардиналът, — вие идвате при нас безцеремонно, без каквото и да било известие, но аз се радвам, че мога да ви изслушам.

— Говоря от името на извънземно разумно същество, което е беглец от родната си планета, Ваше Преосвещенство — заяви Декър. — Той е онзи подобен на яйце балон, хей там. Аз го наричам Опушения, макар че той си има свое собствено име.

— Струва ми се — отговори Теодосий, — че съм виждал този Опушен или някой от неговите събратя, преди много години. А сега, моля ви, оставете всички любезности настрана и говорете по същество. Какво искате да ми съобщите?

— Опушения разчита изцяло на милосърдието ви, Ваше Преосвещенство — заговори Декър. — Той моли да му дадете убежище. Не може да се върне в Центъра, защото ако го стори, ще загуби живота си. Сега той наистина е високопоставен изгнаник и е много скромен и смирен.

— Това звучи доста жалко — рече Теодосий.

— Да, той наистина е изпаднал в беда, Ваше Преосвещенство. Моли ви…

— Достатъчно — прекъсна го Теодосий. — Сега ми кажете следното: мястото, от което избяга той, известно ли е като Рай?

— Аз самият не зная такова нещо. Никога не съм чувал да го наричат с това име.

— Разбрахте ли, че една от нашите Изследователки направи опит да посети вашия Център, както го наричате вие?

— Да, Ваше Преосвещенство, ние наричаме организацията си Център за галактически изследвания. Да, разбрахме, че някой или нещо се опита да се промъкне в Центъра, но ние го изплашихме и го прогонихме.

Тенисън погледна назад през рамо и видя, че съществата-уравнения се бяха отдръпнали назад и Опушения и Копа сено стояха самотни. Плопър се бе устремил към тях, право към Балонообразния, като започна да се мята нагоре-надолу все по-бързо и по-бързо.