Читать «Проектът» онлайн - страница 207

— Ти — обърна се Теодосий към Тенисън, — си се срещал със Стария, ала се съмнявам дали Джил се е запознавала с него.

— Радвам се да се запозная с вас, сър — кимна Джил.

Стария започна да хъхри и бръмчи, накрая проговори:

— Чест и удоволствие е за мен да ви познавам. Приветствам ви с добре дошли в Края на Нищото.

Тълпата полека започна да приижда, заграждайки четиримата в полукръг — петимата, ако броим и Плопър.

— Извинете ме за любопитството — подхвана Теодосий, — но какъв е този подскачащ ужас, който сте взели със себе си? Толкова ли е важен?

— Ваше Преосвещенство — отговори Тенисън, — много се съмнявам в това.

— Тогава защо сте го взели със себе си?

— Може да се каже, че се натъкнахме на него по време на задръстване по пътя.

— До нас достигна информация, че сте стигнали до Рая, открит от Мери.

— Да, достигнахме — отвърна Тенисън, — но това място не е Рая. То представлява Изследователски център, подобен на Ватикана. Ала нямахме възможност да го проучим. Изглежда, че попаднахме във водовъртежа на местните политически страсти.

Един робот си проправи път сред тълпата и застана редом с Теодосий. Тенисън позна Джон, градинарят.

— Доктор Тенисън — попита Джон, — какво доказателство можете да ни предоставите, че това наистина не е било Рая?

— Никакво — заяви Тенисън, без да му мигне окото. — Не разполагаме с документално доказателство. Не можеш ли да приемеш честната ни дума? Мислех си, че думата на човешко същество ви е достатъчна.

— В подобна ситуация — възрази Джон, — честната дума, неподкрепена от доказателства, не е достатъчна. Дори и тази на човешко същество. Струва ми се, че вие, хората…

— Джон — прекъсна го Теодосий, — къде остана уважението ви към хората?

— Ваше Преосвещенство, уважението не е фактор в този случай. Всички тук имаме обща отговорност.

— Тенисън казва истината — намеси се Стария. — Искрен и това се усеща.

— Може би си помислихте — обърна се Джон към Тенисън, пренебрегвайки Стария, — че онази подскачаща твар, която донесохте, може да послужи като доказателство. Ще го посочите и ще попитате дали подобно същество би могло да живее в Рая.

— Не съм си помислял подобно нещо — отрече Тенисън. — Защото ако сторех това, вие щяхте да ме накарате да ви докажа, че то наистина е взето от Рая, а не от някъде другаде.

— Точно така щях да постъпя — потвърди Джон.

Изведнъж тълпата изрева в един глас и започна да се отдръпва назад, крещейки от изумление и ужас.

Тенисън се обърна. Пред него, скупчени един до друг чакаха Опушения, Копа сено и Декър II, а съществата-уравнения ги заобикаляха в кордон.

— Съществата-уравнения сигурно са разбрали какво става — намеси се Шептящия. — Аз пък не бях сигурен и все си мислех, че нищо не проумяват. Дали онова, което са довели със себе си, може да послужи за доказателството, от което се нуждаете?

Декър II вече вървеше по мраморната площадка към тях.

— Я, та това е Декър! — възкликна кардиналът. — Не може да бъде. Декър е мъртъв. Аз отслужих панихида за него…

— Ще ви обясня по-късно, Ваше Преосвещенство — каза Тенисън. — Този е различен Декър. Друг човек. Зная, че е объркващо… — Млъкнаха, очаквайки Декър II.