Читать «Проектът» онлайн - страница 202

— Той се стреми да измъкне информация — отвърна й Тенисън по същия начин. — Но аз няма да му я предоставя. Очевидно не знае кои сме и откъде идваме. Най-добре ще бъде да остане в неведение.

— Приятели — подхвана Декър, — избрали сте погрешна тактика. Вежливостта изисква да ни давате верни отговори.

— Все още не са приключили с пресъздаването ви — намеси се Шептящия. — Ако вашите копия бяха готови, въобще нямаше да ви задават никакви въпроси. Щяха да получат отговорите от репродуцираните човешки индивиди. Но изглежда, че този тук бърза. Не иска да чака дълго, за да получи отговори на въпросите си.

— Уверявам те — заговори Тенисън на Декър, — че отговорите ми са достатъчно изчерпателни. Ако обаче твоят приятел иска да узнае къде се намира нашата родна планета, нека я открие с някакви други средства, защото аз няма да му дам такава информация. Ако пък иска да знае как и защо сме дошли, може да узнае това по-късно от нашите мутанти, но не и от нас самите. Или пък може да опита да разговаря с кубовете. Може би те ще му кажат.

— Вие съзнателно усложнявате работата ми — прекъсна го Декър. — Много добре знаете, че ние не можем да разговаряме с кубовете.

— За какво толкова си говорите? — скърцащо възнегодува Опушения. — Декър, кажи ми какво става.

— Просто въпрос на многозначност на някои изрази — отговори му Декър. — Дай ми малко време и ще се справя.

Пльок, пльок, продължаваше Плопър. Пльок, пльок…

— Не ми харесва това — измърмори Копа сено. — По дяволите, Декър, нещо става! Кажи ни какво е то.

— Млъкни — сряза го Декър. — Затвори си мазната уста.

— Повтарях му, непрекъснато му повтарях — измърмори Копа сено с плачлив глас, — но той не ми обръща внимание. Декър, ти и аз сме разумни същества. Нека помислим известно време. Да изоставим този проблем за момента. Можем отново да се върнем към него малко по-късно.

— Аз няма да се откажа! — кресна Опушения. — Искам отговорите сега. Има начини, по които можем да ги получим.

— Не мога да уловя изцяло мислите им — каза Шептящия. — Но доколкото успявам да преценя, атмосферата лека-полека се нажежава.

— Нека се нажежава — отвърна Тенисън.

— Мога да ви измъкна оттук.

— Още не — възрази Декър. — Нека видим какво ще се случи.

Плопър беше застанал точно пред Опушения и подскачаше на място — нагоре-надолу, нагоре-надолу, със страхотна бързина.

Пльок, пльок, пльок, пльок, пльок…

— Все още нямаме никакво доказателство — каза Джил. — Ако си тръгнем сега, няма и да се сдобием с такова. Трябва да намерим някакво доказателство.

— Ще ти кажа нещо като мъж на мъж, като човек на човек — обърна се Тенисън към Декър. — Нещо, което можеш да разбереш. Тъй като си човешко същество, то е понятно за теб, нито едно извънземно не би могло да го проумее. Хванахме се на бас, разбираш ли. Обзаложихме се, че можем да дойдем тук и да вземем със себе си доказателство, че наистина сме били тук. Дай ни това доказателство — доказателство, което никой не би могъл да оспори — и ни пуснете да си вървим. Ако направите това, ще се върнем — имате честната ни дума, че ще го сторим и ще отговорим на всичките ви въпроси.