Читать «Проектът» онлайн - страница 204

Градинарят Джон слезе по стълбите на базиликата и се изправи срещу Теодосий.

— Разбрах, Ваше Преосвещенство — заговори той, — че сте посетили Негово Светейшество папата.

— Да, посетих го — отвърна Теодосий. — Нима нямам право да го сторя?

— И по време на аудиенцията си с него сте ме обвинили в предателство спрямо Ватикана?

— Обвиних ви — уточни Теодосий, — че се намесвате в неща, които не са от вашите компетенции.

— Запазването на вярата е от компетенцията на всеки — заяви градинарят.

— Но убийството на уважавано човешко същество и кражбата на кубовете, доставени от Изследователите, не е — отговори направо кардиналът.

— Значи ме обвинявате в престъпление?

— Отричате ли, че вие сте вдъхновителят и водачът на движението на теолозите? Отричате ли, че вие подехте нечистата кампания за канонизирането на Мери?

— Това не беше нечиста кампания, а достоен начин Ватикана отново да бъде върнат към курса, който трябваше да следва през всичките тези години. Църквата имаше нужда от светец и аз го осигурих.

— За мен това си бе чиста афера — заяви Теодосий. — Вонята, която бълваха ноздрите на Църквата, беше непоносима. Използвахте разказа на една заблудена жена и ето в какво положение се озовахме днес.

— Бих използвал всичко — каза Джон, — абсолютно всичко, за да накарам Ватикана да се осъзнае!

Той му обърна гръб и се заизкачва нагоре по стълбището, но след малко спря и отново заговори:

— И ако се докаже, че онова място не е Рая, вие сте поискали от Негово Светейшество да бъда понижен до прост монах?

— Да, поисках — потвърди Теодосий. — И възнамерявам да се погрижа това наистина да стане.

— Но първо трябва да докажете, че това не е Рая — отбеляза Джон. — Ако не успеете, вие ще станете прост монах, не аз.

— Мисля си — подхвана кардиналът, — че сте объркали всичко. Според мен именно вие поемата нечовешко бреме — не аз трябва да доказвам, че намереното от Мери, не е Рая. Вие трябва да докажете, че е Рая.

— Ваше Преосвещенство, защо сте така враждебно настроен към Рая?

— Не изпитвам никаква враждебност — възрази Теодосий. — Наистина се надявам, че някъде има Рай. Ала не такъв, какъвто го описвате вие.

Джон се обърна и тръгна нагоре, този път, без да произнесе нито дума повече.

А наоколо продължаваха да се носят слухове и предположения.

Забеляза ли, Теодосий седи на стол! Никога по-рано робот не е седял толкова дълго време. Някой ми каза, че това е наказание — Негово Светейшество му наредил. Колко унизително, а? Да остане толкова време, кацнал върху стол!

Ами Стария? Какво прави Стария тук? Няма никаква работа тук. Забеляза ли колко близо стои до кардинала, като че са най-добри приятели? От къде на къде един кардинал на Ватикана ще се сприятелява с такива свирепи зверове, каквито са Старите? Казвам ти, че тук се мъти нещо, което е невидимо с просто око.

Но, възразяваше друг, сигурно помниш, че Стария, онзи същият, донесе мъртвия Декър и Хюбърт у дома — постъпка, предизвикана от състрадание, каквато би извършил добър съсед.