Читать «Проектът» онлайн - страница 191

— Добре, ще изчакаме и ще видим — отговори Опушения.

Пльок, пльок, пльок, продължаваше упражнението си Плопър.

56.

— Не зная — измърмори Джил. — Този Декър…

Тенисън сложи пръст на устните си, предупреждавайки я да мълчи. Тя огледа стаята. Не забеляза нищо обезпокоително. Декър си бе тръгнал и те останаха сами.

— Чудя се къде отиде Шептящия — рече Тенисън. — Не е в стила му да ни напуска.

— Може би е открил някои свои стари приятели — предположи Джил. — Декър спомена, че тук има Прахообразни. Може да се е събрал с тях.

— Ще ми се да се върне — въздъхна Тенисън. — Би трябвало да поприказваме с него.

— Значи и ти се чувстваш също като мен.

— Да, Джил.

Седнаха на канапето и се огледаха. Мебелите в стаята имаха позната форма. Всичко беше наред с килимите. Картините на стените изобразяваха познати неща. Тази стая можеше да бъде пренесена във Ватикана и нямаше да изглежда не на място, би се вписала съвсем добре в обстановката там. Ала въпреки това, в нея упорито се прокрадваше плашещо чувство на несвойственост.

Тенисън протегна ръка и Джил я пое. Седяха редом един до друг, хванати за ръце, като две неспокойни деца, застанали нащрек, несигурни в себе си, вцепенени и уплашени като в обитавана от духове къща.

Джил понечи да заговори, ала Тенисън стисна ръката й, тя преглътна и не каза нищо.

След малко прошепна:

— Джейсън, Шептящия е тук. Върна се при нас.

— Шептящи? — въпросително изрече Тенисън.

— Тук съм — отвърна Шептящия. — Съжалявам, че ви изоставих. Но срещнах други Прахообразни. Тук има такива като мен.

— Шептящи, ела при нас — покани го Джил. — Трябва да поговорим само тримата.

Шептящия я послуша. И двамата го почувстваха.

— Смятаме, че нещо не е наред — подхвана Джил. — Декър не е същият.

— Не бях сигурен дали си забелязал — намеси се Тенисън. — Но тогава, във Ватикана, познавах едни друг Декър. Този тук не е моят Декър. Какво мислиш ти, Шептящи?

— Да, това не е онзи Декър, когото познавахме — съгласи се Шептящия. — Пак е Декър, но различен.

— Той ни излъга — заяви Джил. — Каза ни, че не знаел за Мери, докато ние не му казахме за нея. Но това е безсмислено. Това място, този Център, е много чувствителен по отношение на сигурността си. Мери два пъти се опита да проникне при тях, естествено, без задни помисли. Просто си вършеше работата. Може би не са я засекли първия път, но за втория са узнали със сигурност. Без съмнение, са използвали психологическата си система за защита, за да я прогонят. Без да знаят каква е тя, защото никой не би се уплашил от Мери.

— Може би са събрали някакви сведения за нея — предположи Тенисън. — Може би твърде недостатъчни. Незадоволителна информация, защото са работели с онова, което представлява Изследователя, когато посещава друг свят. Но ти имаш право, Джил. Знаели са за нея и съм сигурен, че са извлекли нещо. Каквото и да е то, сигурно много ги е озадачило, и ако съдя по поведението на мнимия Декър, той сигурно знае за това.

— Не казахме ли прекалено много на Декър, Джейсън? Може би му казахме повече, отколкото трябваше?