Читать «Проектът» онлайн - страница 189

— Скупчили са се на паркинга на Опушения — отговори Декър. — Наредили са се близо един до друг, а уравненията и диаграмите им просветват така бързо, че едва успяваш да ги видиш. Но сега трябва да ви кажа „Лека нощ“. Трябва да си отдъхнете. А пък аз утре съм на работа.

— Значи работиш някъде?

— Да. Почти всички тук се трудят. Позволено ни е да изберем онова, което искаме да правим — тоест онова, за което разполагаме с нужната квалификация. Много странно, но аз открих, че имам талант за извънземните езици. Вече мога да се справям с доста от тях. Но основното ми занимание е да изпълнявам задълженията, присъщи на уредник на музей. Полагам неимоверни усилия да класифицирам целия боклук от далечните светове, който е достигнал по някакъв начин при нас.

— Знаеш, разбира се — напомни му Джил, — че не възнамеряваме да останем дълго тук?

— Протоколът, ако не друго — отговори Декър, — изисква да разговаряте с Опушения, а може би и с още няколко Балонообразни. Ще го изтълкуват зле, ако не го сторите. Струва ми се, че проявяват много жив интерес. Ще бъда с вас и ще ви служа като преводач.

55.

Октоподът Плопър продължаваше да подскача напред-назад, издавайки своя пльокащ звук — пльок, пльок, пльок.

— Не може ли да отдъхне мъничко? — попита Копата сено.

Пльок, пльок, пльок, отвърна октоподът.

— Остави го на мира — каза Опушения. — Винаги си недоволен от него и го критикуваш.

— Той ще ме накара да полудея.

— Декър няма нищо против него — отбеляза Балонообразния. — Никога не се е оплаквал от Плопър.

— Декър не е с него през цялото време — отвърна Копата сено. — Декър не е така близо до теб, както мен. Аз постоянно ти правя компания. Винаги съм на твое разположение. Декър обикаля навсякъде. Ако той трябваше да живее с Плопър като мен…

Пльок, пльок, не спираше Плопър.

— Никога не престава — нито денем, нито нощем — възропта Копата сено. — Непрекъснато подскача. Трябва да сме трима, тоест триада, нали? Къде е неговото място между нас? Всички останали са по трима. Защо ние сме четирима?

— Ние сме трима — отговори Опушения. — Не се опитвай да ме надхитриш. Не изричай неща, които не са верни, мислейки си, че можеш да ме уловиш в лъжа. Знаеш, че Плопър не е един от нас. Той е просто домашен любимец. Може би, ако ти не мърмореше непрестанно, а Декър прекарваше по-голямата част от времето си с нас, аз нямаше да имам нужда от домашен любимец. Но си намерих любимец, привързах се към него и…

Копата сено измърмори нещо неразбрано и замълча.

— Хей, какво беше това? Говори.

— Ти си повече от привързан към него. Търпиш го, а това е извън моите възможности, на тези на Декър също. Декър обикаля наоколо, защото не може да понася това безконечно „пльок-пльок“. Нямам нито миг покой, за Бога.

— Той ще ни донесе късмет — заяви Опушения. — Той не е обикновен домашен любимец. Той е талисман, амулет…

— На теб не ти е нужен амулет — възрази Копата сено. — Казвам ти, но ти все настояваш. Не преставаш нито за минута. Всички ти се сърдят, нямаш нито един приятел в целия Център. Прекалено си настоятелен, а когато ти го казвам, не ми обръщаш внимание. Какво като съсредоточиш в себе си целия контрол на Центъра? За какво ти е?