Читать «Проектът» онлайн - страница 183

— Но Тенисън е знаел. При това много време преди вас.

— Да, така е. Той беше приятел на Декър.

— Как се е свързал Тенисън с Шептящия?

— От това, което ми каза, разбрах, че Шептящия го е потърсил.

— Но ви е казал за това значително по-късно след самото събитие.

— Предполагам, че сте прав. Тенисън имаше чувството, че заради Декър не бива да споделя това нито с мен, нито с когото и да било. Каза ми за Шептящия, след като Декър беше убит.

— С изключение на тайната за Шептящия, вие и Тенисън бяхте много близки — имам предвид, че ви е казвал всичко.

— И аз споделям същото мнение.

— Случайно да ви е казвал, че възнамерява да отиде до Рая?

Екюър подскочи от мястото си. Взря се в кардинала, опитвайки се да разгадае израза му, ала кой бе в състояние да разгадае лицето на един робот? Накрая той отчаяно се отпусна в креслото си.

— Не — промълви той, — не ми е казвал. Нямах никаква представа.

— Е, случайно е поел в тази посока. Искам да кажа, че е тръгнал за Рая. Или все още пътува, или е вече е там.

— Ваше Преосвещенство — прекъсна го Екюър, — сигурен ли сте, че информацията ви е достоверна?

— О, достоверна е! — потвърди Теодосий. — Един от Старите ми каза. Много мислех по този въпрос, преди да те извикам. Предстои ни да изготвим план.

— Почакайте! Казахте, че сте го научили от някой от Старите? Че къде го намерихте?

— Отидох да го посетя. Намерих го на един от хълмовете над колибата на Декър.

— И той ви каза, че Тенисън възнамерява да поеме към Рая?

— Каза ми, че вече е тръгнал. Тенисън и Джил. Спомена, че Шептящия е намерил начин да ги заведе дотам.

— Ние говорихме за това…

— Говорихте за това! И не ми казахте нито дума?

— Нямаше смисъл да ви безпокоим. Всички смятахме, че е невъзможно.

— Очевидно не е било невъзможно.

— Вярно е, че Тенисън го нямаше за ден-два, но това не означава, че…

— Джил също отсъстваше. Ако не в Рая, то къде са ходили? В Края на Нищото няма място, където биха могли да отидат.

— Не зная — призна Екюър. — Изглежда ми невъзможно да са ходили в Рая. На първо място, никой нямаше ни най-малка представа къде да го търсим. Може би, ако бяхме успели да намерил кубовете на Мери…

— Стария каза, че съществата от света на уравненията са им помогнали.

— Е, да. Това би могло да се окаже възможно. И Тенисън, и Джил, са ходили в света на уравненията.

— Ето, виждате ли! Това е още нещо, за което не сте ми споменавали. Никога ли не ви е хрумвало, че аз бих желал да зная какво става около мен?

— Откъде сте сигурен, че Стария знае за какво приказва? И как стана така, че посетихте Стария и той…

— Екюър, през всичките тези години представите ни за Старите са били погрешни. Те не са ужасните хищни същества от митовете. Това им е лошото на всички предания, че много рядко казват истината. Стария, с когото разговарях, беше същият, който донесе Декър и Хюбърт при нас. Той постоя на пътя пред базиликата и разговаря с мен и Тенисън. Дължим им извинение за всичко, което сме мислили за тях. Трябвало е да станем приятели преди много години. Щяхме да имаме полза от това.