Читать «Проектът» онлайн - страница 184

— Значи сте съвсем сигурен за посещението до Рая?

— Сигурен съм — отвърна Теодосий. — Стария изглежда не се съмняваше и вярвам, че ми е казал истината. Това че го сподели с мен, беше акт на приятелство.

— Божичко, струва ми се невъзможно! — възкликна Екюър. — И все пак, ако някой го направи, това ще е Тенисън. Той е забележителен човек!

— Когато Тенисън и Джил се завърнат, ние трябва да бъдем готови за новината, която донесат.

— Мислите ли, че ще се върнат?

— Сигурен съм. Ще го направят заради Ватикана. Въпреки че престоят им с нас беше кратък, те — и двамата — станаха част от нас. Преди няколко дни Тенисън е казал на Негово Светейшество нещо, което Негово Светейшество предаде и на мен. То му беше доставило голямо удоволствие. Нещо за манастирите на Старата земя…

— Какво предлагате да правим? Ако те наистина са отишли в Рая, ако го намерят и после се върнат…

— На първо място аз съм почти сигурен, че зная кой стои зад цялата тази теологическа нелепост. Джон, градинарят, който се грижи за цветята в гадинката пред клиниката. Отдавна смятам, че той работи като таен агент за папата, макар че защо на папата му е притрябвал таен агент? На този въпрос все още не мога да си отговоря. Но това няма значение. Аз ще се погрижа нашият приятел, градинарят, да стане дребен монах, който си губи времето с дреболии и да остане такъв завинаги. Има и други от тях…

— Но вие нямате на разположение ударна мощ, с която да работите и да ги обезвредите.

— Все още не, но ще имам. След като разговарям с Негово Светейшество и му кажа какво съм открил. След като научи, че ми е известен тайният му агент и разбере, че Тенисън и Джил се връщат от Рая. Ако не съществуваше вероятността, ореолът на Рая да бъде снет, папата нямаше да пожелае да вземе мерки. Ала след като веднъж научи…

— Ами ако вашата версия, Ваше Преосвещенство, се окаже изцяло погрешна? Ами ако.

— В такъв случай съм загубен — рече Теодосий. — И вие също. Тъй или иначе, с нас е свършено, ако не действаме. Нямаме какво толкова да губим.

— Тук сте прав — потвърди Екюър. — Напълно прав.

— Значи ще дойдете с мен да разговаряме с папата?

— Да — отвърна Екюър и стана от креслото. — Хайде, да вървим при папата.

Кардиналът също се изправи. Екюър му зададе още един въпрос:

— Казахте, че сега ореолът на Рая ще бъде снет. Откъде сте сигурен, че ще стана така?

— О, това ли било! — изрече кардиналът. — Е, това вече е хазарт. Или може би, пресметнат риск. Ако се окаже, че греша, със сигурност аз ще стана дребен монах, който си губи времето с дреболии.

— И вие охотно се отдавате на това хазартно начинание?

— Да, наистина — кимна Теодосий.

54.

— До определено време си спомням някои неща — говореше Декър. — Спомням си, че бях притиснат до корпуса на кораба, опитвах да забия пръсти в метала, гледах през илюминатори и виждах центъра на това място — подобно на главината на колело — който се възвисяваше пред погледа ми, виждах пътищата, които се събираха в главината като безброй спици. Не помня, как съм изтичал до спасителния кораб, защото тичах не аз, не този Декър II, който седи тук и разговаря с вас, а истинският, първият, оригиналният Декър, който е послужил за образец при моето създаване.