Читать «Проектът» онлайн - страница 181

— Предполагам, че искат да останем тук — обърна се тя към Тенисън.

Когато всички се качиха на платформата, конусите се разположиха в ъглите й, после и конусите, и самата платформа, започнаха да се плъзгат из вътрешността на тунела, като очевидно именно конусообразните същества осигуряваха двигателната сила.

Платформата изскочи от тунела и се озова на огромно, открито пространство, където нямаше колони. Множество пътища — цяла триизмерна пътна система — се кръстосваха във всички посоки, разминаваха се на различни нива и се извиваха един над друг в естакади. Някои от пътищата бяха предназначени само за превозни средства, по-голямата част от които бяха платформи, задвижвани чрез конусообразните същества, макар че от време на време преминаваха и други — някои с формата на бръмбари, други — подобни на летящи стрели без връхната си част. Част от пътищата изглежда бяха предназначени само за пешеходци. По тях пълзяха, подскачаха, пъплеха или вървяха най-разнообразни форми на живот. Докато ги гледаше, Тенисън си спомни за капитана на „ПЪТЕШЕСТВЕНИК“ и омразата му към всички извънземни форми на живот. Наблюдавайки някои от тях по улиците, предназначени за пешеходци, Тенисън си помисли, че би могъл да разбере чувствата на капитана. През живота си бе имал множество контакти с извънземни форми на живот, ала никога не бе виждал такива вдъхващи ужас същества, каквито сега се гърчеха пред очите му.

Покрай кръстопътищата се издигаха постройки с всякакви форми и размери. Всички те бяха оградени с малки дворчета. Сградите не бяха направени от същия материал както по-големите здания, те пъстрееха във всички цветове на дъгата. Сякаш гледам, помисли си Тенисън, макети на ваканционни селища, изложени на различни маси, само че масите са безредно разхвърляни наоколо, без никаква връзка помежду им.

Платформата направи остър завой, като едва не изтърси пътниците. Пое по друг път и почти мигновено след това навлезе в нов тунел. Когато излезе от него, вече се намираше, както се стори на пътешествениците, във вътрешността на една от по-големите сгради, които бяха видели по-рано. Платформата спря на място, което би могло да бъде паркинг, защото тук имаше множество паркирани превозни средства.

Джил и Тенисън слязоха от платформата, а съществата-уравнения я напуснаха летейки, умело насочвани от четирите конуса към една пътечка между колите.

Озоваха се в някаква стая. В далечния й край се издигаше подиум, опрян до стената, а върху него бе поставено нещо, наподобяващо голям стъклен балон. Подиумът бе заобиколен от множество конуси. От единия му край седеше същество, подобно на копа сено. То имаше очи, надничащи през сеното, а около балона подскачаше напред-назад някаква твар, която приличаше на октопод. Всеки път, когато се приземеше на пода, октоподът издаваше пльокащ звук, сякаш голямо парче черен дроб бе запращано с все сила срещу твърда повърхност.