Читать «Проектът» онлайн - страница 173

— Ваше Преосвещенство — обърна се към него Тенисън, — не знаех, че сте привърженик на разходките.

— Не съм — отвърна Теодосий. — Макар и да чувам, че вие сте.

— Да, така е. Може би някога трябва да повървим заедно. За мен това ще бъде приятно изживяване. Надявам, че ще бъде същото и за вас. Можете да видите толкова много неща, за които да говорим.

— Красота? — въпросително изрече кардиналът. — Красотата на природата?

— Тъкмо това имах предвид. Красотата на далечните планини и на цветята, които цъфтят край пътя.

— Красотата е за вашите очи, но не и за моите — отвърна кардиналът. — Когато хората създали нас, роботите, са ни лишили от определени способности, една от които е възможността да оценяваме красотата. За мен съществуват други видове красота. Красотата на логиката, на великолепните абстракции, за които можем да мислим с часове.

— Това е прекалено лошо. Пропускате толкова много, щом сте лишени от способността да се радвате на физическата красота.

— Вие също, защото ви липсва нашата способност.

— Съжалявам, Ваше Преосвещенство, не исках да ви обидя.

— Всичко е наред — отвърна Теодосий. — Не съм се обидил. Всъщност, чувствам се прекалено добре, за да се обидя от каквото и да било. Тази разходка е голямо приключение за мен. Не мога да си спомня някога да съм се намирал така далеч от Ватикана. Но уверявам ви, това е не просто екскурзия, за да запълня времето си. Тръгнал съм да намеря някой от Старите.

— От Старите ли? Но защо?

— Защото ми изглеждат добри съседи, които сме пренебрегвали прекалено дълго и е твърде вероятно да сме изградили представите си за тях въз основа на клевети. Разбрах, че мога да намеря един от тях в хълмовете зад хижата на Декър. Чували ли сте нещо за това?

— Декър никога не е споменавал каквото и да било по този повод — отговори Тенисън. — Сигурен ли сте?

— Така се говори от години. Един от Старите ни наблюдава от хълмовете над неговата хижа.

— Ако старите са ви наблюдавали през всичките тези хиляда години, сигурно знаят доста неща за вас. Искам да кажа, за Ватикана.

— Много повече — додаде кардиналът, — отколкото подозираме. Е, аз трябва да тръгвам. Може би ще бъде трудно да намеря Стария. Отбийте се да ме видите в близките дни. Може да си поговорим приятно.

— Благодаря — отвърна Тенисън. — Непременно ще дойда.

Тенисън остана на пътеката, взирайки се в кардинала, докато той изчезна от погледа му зад възвишението. После се обърна и пое към Ватикана.

Стигна до апартамента и понечи да влезе, ала нещо го накара да се отдръпне. Изпита нежелание да влезе вътре. В стаите го очакваха само пустота и самота. Ядоса се на себе си заради малодушието си, посегна, завъртя топката и влезе.

Ала вътре не го очакваха нито пустота, нито самота. Огънят буйно пламтеше. Джил тъкмо се надигна от канапето да го посрещне. Той се втурна тичешком през стаята, грабна я в обятията си и я притисна към себе си.

— Така се радвам, че си тук — тихо прошепна Тенисън. — Боях се, че няма да си вкъщи.

Джил леко го отблъсна от себе си.