Читать «Жените, които го познаваха» онлайн - страница 8

– Същото ли е?

– Определено.

Той кимна.

Случаят не ми харесва, помисли си Торкел, докато стоеше до вратата на спалнята и гледаше мъртвата жена. Той беше стоял до други врати, бе гледал в други спални и бе виждал жени по нощници със завързани ръце и крака с найлонови чорапи, изнасилени и с прерязани гърла. Бяха намерили първата през 1995 година. След това имаше още три, преди да успеят да заловят убиеца късно през пролетта на 96-а.

Хинде получи доживотна присъда в „Льовхага“.

Той дори не обжалва.

И все още беше в затвора.

Новите жертви обаче бяха идентични копия на тези на Хинде. Ръцете и краката бяха завързани по същия начин. Беше използвано изключително жестоко насилие за прерязването на гърлото. Дори синкавият оттенък на бялата нощница беше същият. Това означаваше, че човекът, когото търсят, е не само сериен убиец, но и имитатор. Някой, който копира убийства отпреди петнайсет години поради определена причина. Торкел погледна тефтерчето си и отново се обърна към Урсула.

Тя беше участвала в първия случай през деветдесетте години. Урсула, Себастиан и Троле Хермансон, който без желание се пенсионира след това.

– Съпругът казал, че е получил отговор на текстово съобщение около девет часа тази сутрин, но не и на съобщение в един следобед.

– Тя е мъртва от повече от пет часа и по-малко от петнайсет.

Торкел знаеше, че Урсула е права. Ако беше попитал, тя сигурно щеше да подчертае, че следсмъртното вкочаняване още не е стигнало до краката, че няма признаци на автолиза, че са започнали да се появяват първите признаци на черно петно по склерата и други технически термини, свързани с криминалистиката, които той все още не си беше направил труда да научи въпреки всичките години, които бе прекарал на служба в полицията. Ако попиташ, все някой ти го обяснява с прости думи.

Урсула избърса потта от челото си с опакото на ръката. На горния етаж беше няколко градуса по-топло, отколкото долу. Юлското слънце беше пекло цял ден. В стаята бръмчаха мухи, привлечени от кръвта и процеса на разлагане, все още невидим за човешкото око.

– Нощницата? – зачуди се Торкел, след като още веднъж огледа леглото.

– Какво за нея? – Урсула спусна фотоапарата и се втренчи в старомодната дреха.

– Смъкната е.

– Може да е бил съпругът. Искал е да я покрие.

– Ще го попитам дали я е докосвал.

Торкел тръгна и се върна при неутешимия съпруг в кухнята. Този случай изобщо не му харесваше.

5.

Високият мъж беше спал няколко часа. Беше се върнал вкъщи и веднага си беше легнал. Винаги правеше така. Ритуали. Тялото му преливаше от адреналин. Не знаеше какво всъщност се е случило, но след това винаги имаше чувството, че е използвал седмичния си запас от енергия през краткия период на активност. Сега обаче беше буден. Будилникът беше иззвънял. Време беше да отиде на работа. Отново. Той стана от леглото. Трябваше да свърши още много неща. И беше изключително важно всичко да се извърши правилно. В точното време. В правилния ред.