Читать «Жените, които го познаваха» онлайн

Когато таксито зави по „Толенсвег“ в седем и половина вечерта, Рикард Гранлунд не мислеше, че денят му може да стане по-лош. Четири дни в Мюнхен и околностите. По работа. Той беше търговски представител. Германците работеха както обикновено през юли. Срещи с клиенти от сутрин до вечер. Фабрики, зали за конференции и безброй чаши кафе. Рикард беше уморен, но доволен. Системите с конвейерни ленти може и да не бяха най-готиното нещо на света – професията му рядко разпалваше любопитство и никога не беше най-очевидната тема за разговор около масата на вечеря или с приятели – но се продаваха добре. Много добре.

Самолетът от Мюнхен трябваше да излети в девет и пет сутринта. Рикард щеше да бъде в Стокхолм в единайсет и двайсет. Щеше да се отбие в офиса да разкаже какво е свършил и да се прибере у дома към един и да обядва с Катарина, а после щяха да прекарат остатъка от следобеда в градината. Такъв беше планът.

Докато Рикард разбра, че полетът до летище, Арланда“ е анулиран. Той се нареди на опашката за билети пред гишето на „Луфтханза“ и му издадоха билет за полета в един и пет. Не остана очарован от перспективата. Въздъхна примирено, извади телефона си и изпрати съобщение на Катарина. Тя трябваше да обядва без него, но Рикард се надяваше, че пак ще могат да прекарат няколко часа, работейки в градината. Какво ли беше времето там? Може би по един коктейл на двора вечерта? Рикард можеше да й купи нещо от летището, тъй като сега имаше много време.

Катарина отговори веднага. Съжалявала за закъснението. Рикард й липсвал. Времето в Стокхолм било фантастично, затова коктейлите по-късно били страхотна идея. Изненадай ме. Обичам те.

Той влезе в магазин, който все още рекламираше безмитни стоки, макар да беше убеден, че това вече не важи за огромното мнозинство пътници. Намери лавицата с готови коктейли и избра бутилка, която познаваше от телевизионните реклами – „Мохито Класик“.

Докато вървеше към павилиона за вестници, провери полета си на таблото с излитащите самолети. Изход 26. Прецени, че ще му трябват десетина минути, за да стигне дотам.

Седна с чаша кафе и сандвич и започна да прелиства градинарското списание, което си беше купил. Минутите се влачеха бавно. След това разгледа витрините, купи си още едно списание, този път за електронни устройства, отиде в друго кафене и изпи бутилка минерална вода. След посещение в тоалетната най-после дойде време да се отправи към изхода. Полетът в един и пет имаше закъснение. Новият час за качване на борда беше 13:40. Часът на излитане – 14:00. Рикард отново извади телефона си, уведоми Катарина за новото закъснение и изрази недоволството си от пътуването по въздуха като цяло и от „Луфтханза“ в частност. Намери свободно място и седна. Не получи отговор на съобщението си.

Рикард позвъни на Катарина.

Тя не отговори.

Вероятно беше намерила някого, с когото да обядва в града. Той прибра телефона и затвори очи. Нямаше смисъл да се ядосва. И без това не можеше да направи нищо.