Читать «Жените, които го познаваха» онлайн - страница 7

– Трябва да работя. Няма нищо общо с Кристофер.

– Сигурен ли си?

– Абсолютно. Щях да тръгна дори ако бяхме само двамата с теб. Знаеш как е.

Вилма кимна. Беше живяла с него достатъчно дълго.

– Умрял ли е някой?

– Да.

Той нямаше намерение да й казва повече. Отдавна беше решил, че няма да се опитва да печели вниманието на децата си, като им разказва вълнуващи и страшни подробности, свързани с работата му. Вилма знаеше това и не зададе повече въпроси, само кимна. Торкел я погледна със сериозно изражение.

– Намирам за хубаво, че мама е срещнала някого.

– Защо?

– Защо не? Само защото тя вече не е с мен, не означава, че трябва да бъде сама.

– А ти срещна ли някоя?

Той се поколеба. Беше ли срещнал някоя? Дълго време Торкел имаше нещо като връзка с омъжената си колежка Урсула, но не бяха уточнявали какви са взаимоотношенията им. Спяха заедно, когато работеха в друг град. Никога в Стокхолм. Никога не вечеряха заедно, никога не водеха обикновени разговори за личния си живот. Само секс и разговори за работа. Това беше всичко. А в момента нямаше дори това. Преди няколко месеца Торкел включи в едно разследване бившия си колега Себастиан Бергман и оттогава взаимоотношенията му с Урсула се ограничиха само с работата. Това го притесняваше повече, отколкото беше готов да признае. Не фактът, че всичко ставаше според условията на Урсула – той можеше да го преживее, а това, че тя му липсваше. Повече, отколкото би предположил. Тревожеше го. И на всичкото отгоре напоследък Урсула като че ли се беше сближила със съпруга си Микаел. Двамата дори ходиха в Париж за уикенда неотдавна.

Та беше ли срещнал някоя?

Вероятно не. И нямаше намерение да обяснява сложната си връзка с Урсула на Вилма, която съвсем наскоро беше станала тийнейджърка.

– Не – отговори той. – Не съм срещнал никоя. А сега наистина трябва да тръгвам.

Прегърна дъщеря си.

– Честит рожден ден – прошепна. – Обичам те.

– И аз те обичам – отговори Вилма. – И моя мобилен телефон. – Тя долепи наскоро намазаните си с гланц устни до бузата му.

Торкел все още се усмихваше, когато се качи в колата си и потегли към Тумба. Обади се на Урсула. Тя вече беше тръгнала.

***

Докато караше, Торкел се улови, че се надява случаят да се окаже нещо друго. С друг извършител. И че няма да има връзка с другите убити жени. Веднага щом погледна в спалнята обаче, той разбра, че надеждите му са били напразни.

Найлоновите чорапи. Нощницата. Подреждането на сцената.

Жената беше третата жертва.

Гърлото й беше прерязано от ухо до ухо, или по-скоро от единия край на гръбначния стълб до другия, като отваряне на консерва, оставяйки малко, за да прегънеш назад капака. Главата й беше почти отрязана от тялото. Изискваше се значителна сила, за да нанесеш такава рана. Навсякъде имаше кръв, високо по стените и на пода.

Урсула вече снимаше. Пристъпваше внимателно из стаята, за да не стъпи в кръвта. Винаги пристигаше първа на местопрестъплението, ако е възможно. Тя вдигна глава, кимна за поздрав и продължи да снима. Торкел зададе въпроса, въпреки че вече знаеше отговора: