Читать «Жените, които го познаваха» онлайн - страница 13

– Кое? – попита Били.

– Там – повтори тя и пак посочи. Този път беше точна и той видя какво има предвид. Отпечатъкът върху перваза на прозореца беше пред него. Там имаше правоъгълна следа, голяма няколко квадратни сантиметра, с по-малка точка под нея, оградена от два полумесеца. Онзи вляво беше малко извит надясно, а вторият, вдясно – малко наляво, като скоби, затварящи други следи. Били веднага се досети какви са. Някой – вероятно убиецът – беше гледал през прозореца с чело и нос, долепени до стъклото, и беше свил в шепи ръце, за да засенчи очи от светлината, оставяйки секрет от мастните си жлези върху перваза.

– Висок е – отбеляза Били и се наведе напред. – По-висок от мен.

– Ако той е извършителят. – Ваня кимна към следите. – Това означава, че е можело да го видят от онези къщи ей там. – Тя посочи съседните сгради отвъд цветните лехи. – Някой може да го е забелязал.

Били се съмняваше. В средата на юлски ден. Съседните къщи имаха такъв вид, сякаш обитателите им бяха заминали на почивка. Няколко любопитни се бяха събрали на улицата или се бяха сетили, че имат по-важна работа в градината, когато дойде полицията. Този район се опразваше през лятото. Жителите имаха парите и времето да отидат в летните си вили, да плават с яхтите си или дори да пътуват в чужбина. Дали извършителят знаеше това? Разчитал ли беше на това?

Вероятно.

Те щяха да разпитат много хора от квартала. Ако убиецът беше пуснат да влезе, както предполагаше Били, той вероятно го бе направил през предната врата. Да почука на вратата на вътрешния двор би било странно и плашещо и шансовете му да влезе вътре биха намалели значително. В такъв случай сигурно беше минал по пътеката през градината. И там е бил на открито, но същото се беше случило и в предишните два случая и изобщо не им бе помогнало. Никой не беше видял нищо и никого. Никаква кола, никой, който да се държи странно в квартала, никой, който да моли да го упътят, не беше видян да се промъква, да минава с превозно средство или да се появява внезапно.

Нищо и никой.

Всичко беше абсолютно нормално в квартала, с малкото изключение, че една жена бе убита по особено жесток начин.

– Торкел иска да се върнем – каза Били. – Ако ни провърви, този път ще открием общ знаменател.

– Нуждаем се от късмет. Убиецът зачестява с ударите.

Били кимна. Между първото и второто убийство бяха изминали три седмици, но между второто и третото – само осем дни. Двамата тръгнаха по моравата, която приличаше на игрище за голф. Въпреки продължителния период на горещо, сухо време, не се виждаше нито една ивица пожълтяла трева. Ваня погледна колегата си, докато той вървеше с големи, леки крачки до нея с тъмносиния си суичър с качулка, носейки лаптоп в ръката си.