Читать «Жените, които го познаваха» онлайн - страница 11

И не трябваше да позволява това да се случи отново. Знаеше го. Не трябваше да допуска насилието и терора да отровят живота му. Това би унищожило любовта и би го превърнало в страхливец, който постоянно се тревожи. Беше му кристално ясно колко важно е да отделя личния си живот от работата. Без това разграничение можеше да изгуби всичко. Били можеше да прегръща Мая и да я притиска до себе си, но никога не трябваше да споделя това чувство. То беше твърде мрачно и бездънно, за да бъде внесено във взаимоотношенията им. Той щеше дълго да я прегръща, щом се прибере вкъщи. Тя щеше да го попита защо. Били щеше да излъже. Не искаше да й разкрива истината. Обърна се, взе лаптопа от бюрото и слезе долу да намери Ваня.

7.

Високият мъж даде на компютъра команда да разпечата всички снимки и принтерът реагира веднага с ефикасно бръмчене. Докато образите се появяваха на лъскавата гланцова хартия, мъжът създаде нова папка за снимките на екрана, копира я, влезе в защитена с парола уебстраница, идентифицира се като администратора и прехвърли папката. Уебстраницата имаше безличен адрес fygorh.se – произволна комбинация от букви, която не би се появила на челно място в списъка на никоя търсачка. Ако някой браузър случайно попаднеше на страницата, щеше да види само лошо разположен текст, който едва се чете на пъстроцветен движещ се екран. Текстът, който от време на време променяше цвета и шрифта си, се състоеше от откъси от книги, държавни разследвания, дисертации, други уебсайтове и напълно безсмислени параграфи без обособяване или разстояния между тях. Тук-там текстът беше прекъснат от странни рисунки и чертежи без видима цел. Приличаше на дигитален вариант на глупостите, които понякога може да се видят по автобусните спирки или разпределителните кутии за електричество, надраскани от някой, който не може да избере между всичките възможности на някое предложение и вместо това е решил да натъпче всичко на едно място. Никой не можеше да се съсредоточи много дълго върху сайта. Мъжът беше поискал статистиката за посещенията. От седемдесет и тримата души, които необяснимо как се бяха озовали там, човекът, който беше стоял най-дълго, бе успял да се задържи само една минута и двайсет и шест секунди. Мъжът искаше точно това. Никой не си беше направил труда да щракне на петата страница, нито да забележи малкия червен бутон в средата на статия със списък на сгради в Катринехолм. Щракнеш ли върху бутона, отваряше се нова страница, която искаше потребителско име и парола. След тази проверка за сигурност беше папката, която той току-що беше качил там. Папката имаше нищо неиздаващото име „3“.

Принтерът свърши работата си. Мъжът взе снимките, прелисти ги и ги преброи. Всичките трийсет и шест бяха там. Той извади голяма метална щипка и ги защипа за горния ръб. След това отиде в отсрещния край на стаята, където на стената беше заковано табло от талашит, и закачи щипката на гвоздей в горния десен ъгъл. Над гвоздея беше написана цифрата три, оградена с черно мастило. Той погледна най-горните снимки под номерата 1 и 2. Жени. В спалните си. Полуголи. Разплакани. Ужасени. Металната щипка в левия ъгъл държеше само трийсет и четири снимки. Мъжът не беше успял да направи още две. Преди акта. Беше твърде нетърпелив. Отклони се от ритуала. Това нямаше да се повтори. Втората партида беше пълна. Мъжът взе фотоапарата и направи снимка на таблото със зловещата изложба. Първият етап беше завършен. Той остави фотоапарата на бюрото и взе черната спортна чанта от пода до вратата.