Читать «Жените, които го познаваха» онлайн - страница 14

– Извинявай, ако прозвучах малко ядосано преди малко.

– Няма проблем. Очаквах да си ядосана.

Ваня му се усмихна. Лесно беше да се работи с Били.

9.

Спалнята.

С чантата в ръка, високият мъж отиде право до шкафа до прозореца. Остави там чантата и издърпа най-горното чекмедже. От дясната страна извади старателно сгъната нощница и я сложи в чантата, а от лявата взе найлонови чорапи „Филип Матиньо Ноблес 50 Камело“ и също ги пусна в черната спортна чанта. Дръпна ципа и я пъхна в чекмеджето между останалите дрехи. Чантата се вмести идеално.

Естествено.

А Той затвори чекмеджето и се върна в кухнята.

Извади внимателно сгънат плик от шкафчето с препаратите f         за почистване и го разтвори, докато се приближаваше към хладилника. На лавицата на вратата имаше безалкохолна напитка в         стъклена бутилка и пакет бисквити „Мари“, а в чекмеджето най-долу – банани. Мъжът извади два и ги сложи в хартиения плик при газираната напитка, бисквитите и шоколада от най-горната лавица. За трети път отвори вратата на шкафчето под умивалника и извади пластмасово шише, което някога беше съдържало хлор. Усети лекия мирис на дезинфектант, докато пускаше бутилката в хартиения плик, а после го занесе в коридора и го остави на пода вдясно от външната врата.

Мъжът се обърна и огледа апартамента. Навсякъде цареше тишина. За пръв път от няколко часа. Ритуалът беше извършен. Той беше приключил, но беше и готов.

За следващата.

За номер четири.

Трябваше само да чака.

10.

Наближаваше полунощ, когато Ваня влезе в помещението, което винаги беше наричала Стаята. Шест стола бяха наредени около овална маса за конференции върху тъмнозелен килим. Командно табло за групови дискусии, видеовръзка и прожекционен апарат на тавана над масата, на която имаше само четири стъклени чаши и няколко бутилки минерална вода. Нямаше остъклени стени към останалата част от отдела и това означаваше, че никой не вижда какво става в Стаята. На дългата стена беше окачено таблото, на което Били поставяше всичката информация, свързана със случая. Той тъкмо закачаше снимка на Катарина Гранлунд, когато влезе Ваня, седна и сложи три папки пред себе си.

– Какво щеше да правиш тази вечер?

Били малко се изненада от въпроса. Очакваше, че Ваня ще попита нещо за случая. Дали е открил връзка между трите убити жени. Дали има напредък. Не че Ваня не се интересуваше от колегите си, но тя беше най-фокусираният полицай, когото Били познаваше, и рядко бъбреше за незначителни неща или говореше за лични проблеми, когато беше на работа.

– Бях на театър на открито – отговори той. – Наложи се да тръгна точно след антракта.

Тя го погледна със смесица от изненада и недоверие.

– Но ти не ходиш на театър!

Това беше вярно. Няколко пъти, когато не говореха за работа, Били се беше изказал за театъра като за „мъртва форма на изкуство“, изразявайки възгледа, че както сме изоставили коня и каруцата, когато се е появила моторната кола, така и театърът трябва да бъде оставен да умре тихо и достойно, след като се е родил филмът.