Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 55

— Но тя винаги е била на наша страна — това беше единственото, което съумя да каже.

Сам зарови лице в рамото ѝ и устните му се плъзнаха към гърдите ѝ.

— Остави сега Карол Джордан — каза той. — Имаме си по-интересни занимания.

И така Стейси си позволи да се поддаде на изкушението, без изобщо да подозира, че с част от съзнанието си любовникът ѝ пресмяташе как да употреби тази нова информация за своя изгода. Когато каза, че той не я заслужава, Стейси бе по-права, отколкото предполагаше.

16.

Метал застърга в метал, докато Тони се опитваше да превключи на скорост.

— Тази кола ще ми трябва някой ден отново — измърмори Карол.

— Доста време е минало, откакто съм сядал зад волана на нещо толкова примитивно.

Тя изсумтя.

— Е, и ти не си точно Джеръми Кларксън, когото става дума за автомобили.

Тони направи гримаса.

— За което и двамата би трябвало да сме благодарни. Моето волво може и почти да се разпада, но поне е било произведено, след като е бил изобретен синхронизаторът на скоростите.

Непринудената размяна на заядливи реплики дойде като желано облекчение, докато минаваха с колата през пустите хълмисти земи към пътя, който щеше да ги отведе в Брадфийлд, особено след напрегнатата и изпълнена с раздразнение вечер, която бяха прекарали след разходката по хълма. Тони се опасяваше, че Карол може да избухне, но се постара да се въздържа, за да не я предизвика.

Тази сутрин тя изглеждаше по-спокойна. Сутринта бяха седяли край кухненската маса, а Флаш се бе свила в краката ѝ, и успяха да поговорят, без особени опити за постигане на надмощие и без разчопляне на прекалено много рани. Той бе нарушил мълчанието с въпрос, който се надяваше тя да не възприеме като предизвикателство.

— Какво правиш обикновено вечер?

Тя бе вдигнала глава и бе отметнала плътната завеса от сребрееща руса коса от челото си.

— Когато се почувствам толкова уморена, че не мога да работя повече, гледам телевизия. Всичко с изключение на криминални сериали, което ще рече, че често съм принудена да гледам някои много странни документални филми по Канал 4 на Би Би Си — завърши тя с иронична усмивка.

— Може би е време да започнеш с игрите?

Тя възкликна с присмехулен тон:

— Какво?! Да се правя на Лара Крофт като теб? Да се мотая насам-натам с някакви измислени цици и да трепя хора?

— Би трябвало да си достатъчно наясно, за да се откажеш от такива евтини заяждания. Игрите, които играя, изискват стратегическо мислене, бързи реакции, способност за планиране.

Те са евристични. Учиш се от грешките си и разработваш алтернативни подходи към проблемите.

Карол избухна в смях.

— И това е твоето оправдание, задето прекарваш часове пред екрана и се държиш като някоя от откачалките, които лекуваш през останалото време?

Тони поклати глава.

— Това е истината. Играта освобождава съзнанието ми от мисълта за откачалките. И оставя подсъзнанието ми свободно, за да решава проблемите, които откачалките са ми поставили.

— И мислиш, че това може да помогне на мен сега? — сиво-сините ѝ очи проблеснаха, сякаш му отправяше предизвикателство. Тя ядосано отпи дълбока глътка от кафето, което беше единствената ѝ закуска тази сутрин.