Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 56

Той си пое дълбоко дъх. Разговорът не беше лесен.

— Струва ми се, че може да освободи съзнанието ти така, че да можеш да обмислиш какво смяташ да правиш с живота си оттук нататък. Рано или късно няма вече да имаш какво да ремонтираш по къщата и тогава ще ти се наложи да направиш някакъв избор. Познавам те, Карол. Ти няма да се примириш с варианта да се погребеш тук, на това забутано място, да разхождаш кучето, да се запишеш в Женския институт и да гледаш слаби предавания по телевизията.

Тя отклони очи пред прямия му поглед.

— И ти смяташ, че някаква компютърна игра ще замести онова, което ми липсва?

Ще отклони мислите ти от празнотата, докато не си изясниш с какво смяташ да я запълниш. Днес аз трябва да отида в Брадфийлд. Изчерпах цялото чисто бельо, което държа в чантата си за нощуване по спешност вън от дома, а освен това се налага да отида и до „Брадфийлд Мур“, за да се уговоря с друг специалист да ме замества до края на седмицата. Мислех си да взема и…

— До края на седмицата? — прекъсна го Карол, а по лицето ѝ се изписа смесица от учудване и възмущение. — Кой, по дяволите, те е канил да се пренасяш при мен?

Това бе един от моментите, в които той по принцип би отстъпил, за да избегне конфронтацията. Години наред беше избягвал челни сблъсъци с нея — отчасти и защото професионалните му познания го караха да не вярва във войната като средство за постигане на траен мир. Но най-вече защото мразеше онова присвиване на стомаха и усещането за пустота, които изпитваше всеки път, когато се караше с Карол. Но днес знаеше, че няма измъкване.

— Ти имаш нужда от мен, Карол.

— Майната ти, Тони. Нямам нужда от теб. Нямам нужда от никого — тя избута стола си така, че краката му изскърцаха остро по пода. Кучето скочи на крака и наостри уши, надушвайки неприятности. Карол махна с ръка, обхващайки с жеста си всичко наоколо. — Огледай се. Справям се отлично и сама.

— Не, не се справяш. Само си повтаряш, че е така, но от това твърдението ти не се превръща в истина. Страдаш и имаш нужда от изцеление. Имаш нужда от помощ, Карол. Имаш нужда да ти помогне някой, който вярва, че заслужаваш да ти се помогне. И аз няма да се махна оттук. Ще остана толкова, колкото е необходимо.

Той забеляза проблясъка на сълзи в очите ѝ, преди тя да обърне лице встрани.

— Господи, никога ли няма да намеря отново спокойствие? — Ако искрено искаш да си тръгна, ще го направя. Но няма да се върна вече.

— И кого ще тормозиш, ако не се върнеш? Погледни фактите в лицето, Тони. Ако аз си нямам приятелчета, както ти каза вчера, същото важи и за теб. Ти се нуждаеш от мен, за да знаеш, че някой има нужда от теб. Е, напоследък аз се справях съвсем добре без теб. И ще мога да го направя отново.

Тогава той повиши тон — нещо, което беше съвсем необичайно за него.

— Ще престанеш ли? Омръзна ми да се карам с теб. През всички тези години, всеки път, когато се доближим един до друг, позволяваме на нещо да застане между нас и един от нас се ядосва или си тръгва. Всичко това ми омръзна до смърт, Карол. Искам да се помирим. Ти си права. Нито един от нас няма друг близък човек, с когото да се разбира така, както се разбираме един друг. Ти не можеш да се справиш без мен и аз не мога да се справя без теб — той удари с юмрук разтворената длан на другата си ръка. — Просто те моля да престанеш.